Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Както желаете, милорд.
Опасният поглед изчезна мигновено и беше заменен от напрегнатост. Графът вдигна ръката на Изабел към устните си и я целуна. Коленете й се подкосиха и в този миг тя беше готова да му обещае, че ще му даде слънцето, луната и звездите, ако можеше.
Но тя можеше да му предложи само сърцето си.
На вратата се почука отново и Изабел сграбчи роклята си, която облече направо върху ризата. Керн облече сакото си и пъхна книгата в един от вътрешните му джобове.
Докато завързваше вратовръзката си, Изабел си помисли, че никога не го беше виждала толкова красив. И толкова недостъпен.
Той отиде до нея и бързо закопча роклята й, след което я обърна с лице към себе си и я целуна.
— Изабел, иска ми се… — Той замълча и след малко продължи с измъчен глас. — Не мога да ти дам никакви обещания. Сигурно разбираш това!
— Да. — Признанието му я задушаваше.
В бъдеще Изабел трябваше да се задоволи само със спомените. Откъм коридора се чуха приглушени гласове. Изабел се приготви за неприятната сцена и отвори вратата.
Диана стоеше в мрачния коридор, вдигнала газена лампа в ръка. Останалите жени се бяха струпали зад нея. Всички млъкнаха, когато забелязаха Изабел, чиято коса се спускаше свободно по раменете й. Четири чифта очи се втренчиха обвиняващо в Керн, който стоеше зад нея. Ръката му хвана рамото на Изабел и тя едва се въздържа да не се облегне назад и да потърси подкрепа в силното му тяло.
Диана сви красивите си устни.
— Виж ти — каза язвително тя. — Дойдохме да видим как се справяш с нощния ни посетител. Изглежда, че сме закъснели.
— Казах ви, че не трябва да я безпокоим — тросна се Мини и притисна ранената ръка към гърдите си. — Тя е достатъчно голяма и може сама да се грижи за себе си. Не е твоя работа какво прави, когато е сама.
— Не е моя работа, така ли? Ние я възпитавахме да се държи по-добре от нас. — Диана мина край Изабел и Керн и влезе в спалнята.
Изабел я последва колебливо и останалите й лели влязоха след нея, като си шепнеха тихо.
Диана спря пред леглото и вдигна високо лампата, осветявайки малките кафеникави петна върху чаршафите. Жените се насъбраха около нея.
— Нищо чудно, че държаха вратата затворена толкова дълго — каза Кали и хвърли пълен със завист поглед към Изабел.
— Нашата малка Венера най-сетне е жена — измърмори Мини.
— О, боже — възкликна с удивление леля Пърси и се отпусна на едно столче. — Ваше благородие, имахме намерение да ви поканим на вечеря, но предполагам, че идеята вече не е много разумна.
Диана сви юмруци и се обърна към Керн.
— Мръсник! Ти си я прелъстил. Сложил си край на всичките й надежди да си намери добър съпруг.
Графът стоеше намръщен и не казваше нищо.
Изабел дръпна завивките върху издайническите петна. Не й трябваше нито защитата на Диана, нито тревогата на Пърси, нито дори одобрението на Кали и Мини.
— Достатъчно — тросна се тя. — Лорд Керн не е направил нищо против волята ми. За мен това е краят на този разговор.
В стаята настъпи пълна тишина. Лелите гледаха неуверено Изабел и тя знаеше, че разпаленият й тон ги беше изненадал. Тя обаче не изпитваше ни най-малко съжаление. Време им беше да осъзнаят, че вече беше пораснала.
Кали отиде до Изабел и я прегърна нежно.
— Права си, това не е наша работа — каза тя. — Надявам се, че поне си била предпазлива. Използва ли френска гъба?
— Какво?
— Ще ти обясним след малко — каза Мини. Тя погледна многозначително Керн и каза: — Струва ми се, че сега негово благородие би искал да си тръгне.
Керн изглеждаше притеснен от разговора. Той се поклони официално.
— Моля да ме извините. — Графът хвърли един последен поглед на Изабел и за миг тя си помисли, че той щеше да се приближи и да я целуне. Керн обаче се обърна и излезе.
На Изабел й се прииска да се втурне след него. Искаше й се отново да почувства близостта му. Искаше й се той да я прегърне отново и никога да не я пусне.
Тя обаче беше уверена, че Керн никога повече нямаше да се върне при нея. Никога.
„Не мога да ти обещая нищо.“
— Изглеждаш изтощена, мила — каза леля Пърси със слаб глас. — Спомням си, че и аз се чувствах така след първия ми път. Трябва да вземеш една гореща вана.
Изабел успя да се усмихне. Де да можеше този лек да успокои и болката в сърцето й.
— Благодаря. Може би трябва да направя точно това.
Останалите жени се насъбраха около нея.
— Седни — посъветва я леля Ди и я настани на един стол. — Ще отида да стопля вода в кухнята — Тя излезе бързо навън.
— Горещата вода може да предотврати забременяването — каза Кали на Изабел. — Въпреки че няма по-добро средство от гъбата.