Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Говоря сериозно, Вин. Не можеш да дойдеш с мен.
— Защо да не мога? — попита тя, отказала да се преструва. — Щом това, което вършиш, е опасно, няма ли да е по-добре, ако друг Мъглороден ти пази гърба?
— Все още не познаваш всички метали.
— Само защото не си ме научил.
— Трябва ти още тренировка.
— Най-добрата тренировка е действието — възрази Вин. — Брат ми ме учеше да крада, като ме водеше на обири.
Келсайър поклати глава.
— Твърде опасно е.
— Келсайър — заговори тя съвсем сериозно. — Ние подготвяме свалянето на Последната империя. Честно казано, не очаквам да доживея дори до края на тази година. Непрестанно повтаряш на другите колко е важно, че разполагат с двама Мъглородни. Едва ли ще е толкова важно, ако не ми позволиш да бъда Мъглородна. Колко още смяташ да чакаш? Докато съм „готова“? Не мисля, че това ще стане някога.
Келсайър я погледна внимателно и се засмя.
— Първия път, когато те видях, не можах да изтръгна и думичка от устата ти. А сега ми изнасяш лекции.
Вин се изчерви. Келсайър въздъхна, бръкна под пелерината си и извади нещо.
— Не мога да повярвам, че го правя — рече той и й подаде късче метал.
Беше мъничко сребристо топче, толкова лъскаво и гладко, че приличаше на замръзнала капка от някаква течност, но същевременно бе твърдо на допир.
— Атиум — обясни Келсайър. — Десетият и най-мощен от всички познати аломантични метали. Това топче струва повече от кесията с боксинги, която ти дадох.
— Това малко топченце? — попита тя изненадана.
Келсайър кимна.
— Атиумът се добива само на едно място — в Хатсинските ями, и лорд Владетеля контролира продукцията и разпространението му. Големите къщи имат право да купуват ограничени количества месечно, което е един от основните способи на лорд Владетеля да ги държи под контрол. Хайде, глътни го.
Вин гледаше металното късче, разколебана дали няма да прахоса нещо толкова ценно.
— Не можеш да го продадеш. — Келсайър се подсмихна. — Няколко банди са се опитвали, но винаги са ги проследявали и екзекутирали. Лорд Владетеля е особено ревнив към този метал.
Вин кимна и глътна топчето. Почти веднага усети в нея да се надига нова сила, очакваща да бъде разпалена.
— Добре — рече Келсайър и се изправи. — Ще го разпалиш веднага щом тръгнем.
Вин кимна. Поеха заедно и тя се пресегна вътре в себе си, към този нов извор на могъщество.
За миг фигурата на Келсайър се размъти, после пред нея се появи второ, огледално, но прозрачно и призрачно изображение. Беше досущ като Келсайър, само дето вървеше на няколко крачки пред него. Между копието и оригинала мъждукаше едва забележим послеобраз.
Беше като… обратна сянка. Копието правеше всичко, което правеше Келсайър — само че малко преди него. Свърна встрани и Келсайър го последва.
Устата на копието се раздвижи. Секунда по-късно Келсайър заговори:
— Атиумът позволява да се надзърне съвсем недалече в бъдещето. Или, по-точно, помага ти да видиш какво ще направят хората след малко. Освен това усилва мозъчните функции и ти позволява да усвояваш по-бързо нова информация, както и да реагираш по-правилно и точно.
Сянката спря, Келсайър я настигна и също спря. Изведнъж сянката се пресегна, зашлеви Вин и тя машинално вдигна ръка пред себе си миг преди истинският Келсайър да замахне. Успя да отбие удара.
— Докато гориш атиум — продължи той, — нищо не може да те изненада. Можеш да се изплъзнеш на удар с кинжал, да предугадиш действията на противника. Можеш да избягваш с лекота всякакви атаки, понеже знаеш къде точно ще те нападнат. Атиумът те прави почти неуязвима. Усилва ума и ти помага да възприемаш нови неща.
Изведнъж от тялото на Келсайър се отделиха десетина изображения. Всяко от тях се хвърли в различна посока, някои се изкатериха по покрива, други скочиха във въздуха. Вин свали ръка и объркано отстъпи назад.
— Аз също разпалих атиум — рече Келсайър. — Виждам какво ще направиш и това променя моите действия — което на свой ред променя твоите. Изображенията отразяват всяка моя възможна реакция.
— Сега вече се обърках — призна Вин, като местеше поглед между постоянно изникващите фигури.
Келсайър кимна.
— Единственият начин да победиш някой, който гори атиум, е и ти да го разпалиш — по такъв начин никой от вас няма предимство.
Изображенията изчезнаха.
— Какво направи? — попита изненадано Вин.
— Нищо — отвърна Келсайър. — Най-вероятно запасът ти от атиум свърши.
Вин стреснато осъзна, че е прав — атиумът се бе изчерпал.
— Той гори ужасно бързо!
— Най-бързо пропиляното ти състояние, нали?