Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър все още беше загърнат в мъглопелерината си.
— Сейз? — попита той още щом влезе. — Имаш новини ли?
— Боя се, че да, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Оказва се, че тази вечер на бала господарката Вин е привлякла вниманието на лорд Елънд Венчър.
— Елънд? — попита Келсайър и скръсти ръце. — Това не е ли наследникът?
— Тъкмо той — потвърди Реноа. — С този младеж се запознах преди четири или пет години, когато баща му посети Западните райони. За човек с подобно положение се държеше твърде фриволно.
„Преди четири години? — помисли Вин. — Не е възможно да се преструва на лорд Реноа от толкова отдавна. Нали Келсайър е избягал от Ямите само преди две!“ Погледна внимателно лъжелорда, но — както винаги — осанката и поведението му бяха безупречни.
— Колко внимание й е обърнал? — попита Келсайър.
— Поканил я да танцуват — продължи Сейзед. — Но господарката Вин била достатъчно предвидлива да откаже. Очевидно срещата им се дължи на случайно стечение на обстоятелствата — но се боя, че може да му се е понравила.
Келсайър се подсмихна.
— Научил си я твърде добре, Сейз. Вин, в бъдеще се опитай да овладееш чара си.
— Защо? — попита Вин, като се постара да прикрие раздразнението си. — Нали искахте другите да ме харесват?
— Не и толкова важен човек като Елънд Венчър, дете — заговори лорд Реноа. — Пратихме те в двора, за да си намериш приятели — а не да предизвикваш скандали.
Келсайър кимна.
— Венчър е млад, ерген и наследник на могъща Къща. Ако имаш връзка с него, можеш да ни създадеш сериозни проблеми. Придворните дами ще те ревнуват, а по-възрастните мъже няма да одобрят разликата в положението ви. За да се сдобием с нужната информация, аристократите трябва да виждат в теб неуверено и не особено привлекателно за брачен съюз момиче. И най-важното — нито дори намек за заплаха.
— Освен това, дете мое — продължи лорд Реноа, — съмнявам се лорд Елънд Венчър да храни искрен интерес към теб. В двора той е известен с ексцентричното си поведение — вероятно просто се опитва да поддържа тази репутация, като се захваща с неочаквани занимания.
Вин се изчерви. „Сигурно е прав“ — помисли си ядосано. Но въпреки това продължаваше да се сърди на тримата — и най-вече на Келсайър заради привидно безгрижното му, незаинтересовано поведение.
— Да — обади се той. — Най-добре ще е да го избягваш. Опитай се да го обидиш лекичко. Изгледай го с онзи твой строг поглед.
Вин се обърна към него.
— Точно този! — рече той през смях.
Вин стисна зъби, сетне си наложи да се успокои.
— На бала видях баща ми — каза с надеждата да отклони вниманието им от лорд Венчър.
— Настина? — попита Келсайър заинтригувано.
Вин кимна.
— Познах го от времето, когато ми го показа брат ми.
— За какво става въпрос? — попита Реноа.
— Бащата на Вин е принудител — обясни Келсайър. — И явно доста важен, след като го пращат на такъв бал. Знаеш ли как се казва, Вин?
Тя поклати глава.
— Описание? — продължи с разпита Келсайър.
— Ами… гологлав… с татуировки около очите…
Келсайър се закиска.
— Само ми го покажи някой път, разбрано?
Вин кимна и Келсайър се обърна към Сейзед.
— Имаш ли списък на благородниците, които са канили Вин на танц?
Сейзед кимна.
— Тя ми го написа, господарю Келсайър. Освен това подочух туй-онуй по време на вечерята с останалите стюарди.
— Добре — рече Келсайър и погледна големия часовник в ъгъла. — Ще оставим това за утре. Време е да тръгвам.
— Да тръгваш? — възкликна Вин. — Но ти току-що дойде!
— Знаеш как стоят нещата, Вин. — Той й намигна. — Пристигнеш ли някъде, рано или късно ще трябва да си тръгнеш. Постарай се да поспиш — изглеждаш изморена.
И излезе, като си подсвиркваше весело.
„Прекалено е безгрижен — отбеляза тя. — И потаен също. Обикновено казва какви са му плановете“.
— Аз също ще се оттегля — рече Вин и се прозя.
Сейзед я погледна подозрително, но в този момент Реноа го заговори и той се обърна. Вин изтича по стълбите до своята стая, загърна се с пелерината и отвори вратата на балкона.
Мъглите нахлуха в стаята. Тя разпали желязо и бе възнаградена с гледката на очакваната изтъняваща синкава линия.
„Да видим какво сте намислили, господарю Келсайър“.
Разпали стомана и се хвърли в студената влажна есенна нощ. Калаят подсили зрението й и накара влажния въздух да подразни неприятно ноздрите й. Тя се Оттласна силно и Притегли леко вратата долу. Тази маневра й позволи да прелети над стоманените порти и тя ги използва за нов Тласък, с който да продължи напред.
През цялото време се старееше да не изпуска от поглед синята линия, сочеща към Келсайър, но го следваше на достатъчно разстояние, за да не може да я види. Не носеше върху себе си никакъв метал — дори монети — и поддържаше огъня на медта, за да прикрива употребата на аломантия. Теоретично би могъл да я издаде само звук и тя се стараеше да се движи колкото се може по-безшумно.