Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Кожената торбичка я блъсна в гърдите. Тласната от аломантичната сила на Келсайър, Вин отлетя назад — покрай двамата изненадани инквизитори — и се свлече при вратата, хлъзна се по гладкия мрамор.
Огледа се замаяно. В другия край Келсайър вече се надигаше. Главният инквизитор обаче не изглеждаше особено обезпокоен от щръкналия в шията му кинжал. Другите двама бяха застанали между нея и Келсайър. Единият бавно се извърна към нея и Вин улови смразяващия му нечовешки поглед.
— Бягай! — Думата отекна в сводестата стая. И този път, най-сетне, стигна до ума й.
Вин се изправи с трескаво дращене — страхът бързо я завладяваше, крещеше в нея, подканяше я да действа. Тя се шмугна през отворената врата, без да знае дори дали е същата, през която бяха влезли. Стиснала кесията на Келсайър, Вин разпали желязо и затърси трескаво някаква котва по коридора.
„Трябва да се измъкна!“
Улови първия къс метал, който видя, и Дръпна. Краката й се откъснаха от земята и тя се стрелна по коридора е необуздана скорост. Ужасът й помагаше да изгаря желязото още по-бързо.
Внезапно се люшна и всичко се завъртя. Удари се в земята под неочакван ъгъл — с главата напред в гладкия камък — и остана да лежи замаяно. Какво беше станало? Кесията… някой я беше Притеглил, бе използвал метала вътре, за да я дръпне рязко назад.
Обърна се и видя тъмна фигура да се носи след нея по коридора. Инквизитор. Той се приземи на няколко крачки от нея и спокойно тръгна напред. Лицето му беше безстрастно.
Вин разпали калай и пютриум, за да прочисти ума си и да овладее болката. После Тласна две монети към Инквизитора.
Той вдигна ръка и монетите застинаха във въздуха. Тласъкът на Вин внезапно я отметна назад и тя се затъркаля по каменните плочи, пързаляше се по гладката им повърхност.
Когато най-сетне спря, първото, което чу, бе звънът на монети върху мраморния под. Разтърси глава, усетила поне десетина нови ожулвания по тялото си. Инквизиторът прекрачи разпръснатите монети и тръгна към нея със спокойна походка.
„Трябва да се измъкна оттук!“ Дори Келсайър се страхуваше да се изправя срещу инквизитор. Щом той не можеше да се справи, какви шансове имаше тя?
Никакви. Захвърли кесията, скочи и се мушна през първата врата, която й се изпречи пред очите.
Озова се в пусто помещение със златен олтар в центъра. Освен него имаше четири високи метални свещника и множество религиозни принадлежности, заради които стаята изглеждаше тясна и претрупана.
Обърна се и Притегли един свещник — спомни си, че Келсайър бе направил същия трик малко по-рано. Инквизиторът пристъпи в помещението, вдигна ръка с почти радостен жест и издърпа свещника от нейната с лишено от видимо усилие аломантично притегляне.
„Колко е силен!“ — помисли тя ужасено. Вероятно балансираше, като Теглеше стойките на фенерите зад себе си. Но силата на неговото Желязно теглене бе много по-голяма от тази, която Келсайър й бе демонстрирал и в най-добрите си моменти.
Вин скочи и се Притегли леко нагоре и над олтара. При вратата инквизиторът посегна към една купа, положена на невисок постамент, и Притегли отвътре шепа малки метални триъгълници. Острите им ръбове срязаха дланта му на десетки места. Без да обръща внимание на раните, той вдигна окървавената си ръка.
Вин извика изплашено и се скри зад олтара тъкмо когато металните триъгълници профучаха над кея и се забиха в стената отзад.
— Няма къде да избягаш — произнесе инквизиторът с дрезгав глас. — Ела с мен.
Вин се огледа. Помещението нямаше други врати. Тя подаде предпазливо глава и в същия миг към лицето и се стрелна блестящо метално късче. Тя го Тласна, но инквизиторът бе твърде силен. Наложи и се да се наведе и да остави триъгълника да прелети покрай нея, инак щеше да я прикове за задната стена.
„Трябва ми нещо, с което да ги спирам. Нещо, което не е направено от метал“.
И докато инквизиторът бавно я приближаваше, откри каквото й трябваше — тежка подвързана с кожа книга, положена до олтара. Сграбчи я, но се поколеба. Няма смисъл да трупаш богатства, ако ще умираш. Извади стъкленицата на Келсайър, погълна атиума и го разпали.
Сянката на инквизитора заобиколи олтара и секунда по-късно я последва самият той. Атиумната сянка разтвори ръка и към нея се стрелна дъжд от малки прозрачни остриета.
Вин вдигна книгата в мига, когато ги последваха истинските, и я завъртя през останките от сянката в мига, в който истинските остриета литнаха към нея. Успя да улови всичките — острите им краища се забиха дълбоко в корицата.
Инквизиторът спря и тя със задоволство зърна на лицето му учудване. После от тялото му се отделиха стотина сенчести отражения.