Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
За нейна изненада Келсайър не се бе отправил към града, а на север. Вин го последва.
„Къде ли отива? Дали ще заобиколи Фелисе? До някоя от къщите в покрайнините?“
Келсайър продължи още известно време на север, после металната му линия започна да избледнява. Вин спря при група ниски дръвчета. Синкавата линия изтъняваше с обезпокоителна бързина — Келсайър внезапно бе ускорил темпото на придвижване. Тя изруга тихо и се хвърли след него.
Линията на Келсайър се изгуби в нощта. Вин въздъхна, забави ход и разпали желязо, но дори с негова помощ едва успя да зърне чезнещата в далечината следа. Нямаше шанс да го настигне.
Но разпаленото желязо й показа нещо друго. Тя сбърчи вежди, продължи напред и стигна солиден източник на метал — две малки бронзови пръчки, забити в земята на няколко крачки една от друга. Издърпа едната и се загледа през мъглите на север.
„Той скача — помисли си. — Но защо?“ Подскачането беше по-бързо от ходенето, но какъв смисъл от него в тази пустош?
„Освен ако…“
Продължи в същата посока и скоро се натъкна на още две забити в земята пръчки. Погледна назад. Не беше лесно да се прецени в мрака, но й се стори, че пръчките образуват линия, сочеща към Лутадел.
„Така значи го прави“. Келсайър притежаваше невероятната способност да се придвижва между Фелисе и Лутадел със забележителна бързина. Беше си мислила, че използва коне, но се оказваше, че има и по-добър начин. Той — или някой друг преди него — бе прокарал между двата града аломантичен път.
Тя стисна едната пръчка — нуждаеше се от нещо, което да й помогне да смекчи приземяването си, — пристъпи пред другата и се изстреля във въздуха.
Натисна силно, разпалвайки стомана, и се насочи право нагоре в небето. Докато се носеше, разпали желязо в търсене на други източници на метал. И скоро те се появиха — две линии право на север и още две в далечината от двете й страни.
„Тези встрани са за корекция на курса“ — даде си сметка тя. Трябваше да следва северната посока, ако искаше да остане на този бронзов път. Наклони се леко вляво, така че да прелети точно над следващите две пръчки, и отново се изстреля напред.
Доста бързо му хвана цаката и заподскача от една точка към следващата, без да се приближава до земята. След няколко минути улови ритъма и почти не се налагаше да извършва странични корекции.
Оказа се, че придвижването по този начин е необичайно бързо — особено през тази пресечена местност. Мъглите се носеха край нея, пелерината й се вееше и плющеше. И все пак скоростта й не бе достатъчна. Беше се забавила твърде много да разглежда пръчките. Трябваше да настигне Келсайър, преди да е доближил Лутадел — влезеше ли в града, нямаше шанс да го проследи.
Започна да отскача още по-силно, с главозамайваща скорост, диреше отчаяно следи от аломантия напред. След десетина минути подскачане пред нея най-сетне изплува тънка синкава линия — но тази сочеше нагоре, вместо надолу, към следващите пръчки.
Сетне се появи втора линия, и трета.
Вин се намръщи озадачено и се приземи. Разпали калай и в нощта пред нея изникна масивна сянка, на чийто връх сияеха топки светлина.
„Градските стени — помисли си тя изненадано. — Толкова скоро? Изминах разстоянието два пъти по-бързо, отколкото ездач на кон!“
Но това означаваше, че е изгубила Келсайър. Навъси се недоволно и използва пръчката, която носеше, за да се извиси до бойниците. Щом стъпи на влажните камъни, Притегли пръчката в ръката си. Пресече стената, подскочи върху каменния парапет и се взря в града.
„Сега какво да правя? — зачуди се ядосано. — Да се връщам във Фелисе? Или да се отбия в работилницата на Клъбс да видя какво става там?“
Постоя неуверено около минута, след това скочи от стената и започна да се придвижва по покривите. Носеше се почти слепешката, като се Оттласкваше от пантите и дръжките на прозорците и често използваше бронзовата пръчка — най-вече при по-дългите скокове. Едва когато наближи, си даде сметка, че подсъзнателно се е движела в тази посока.
В мрака пред нея се издигаше Цитаделата Венчър. Карбидните лампи бяха изгасени и само няколко фенера мъждукаха до постовете на стражите.
Вин приклекна на един покрив и се зачуди какво ли може да я е довело при крепостта. Студеният вятър рошеше косата й и караше пелерината й да пърха. Носеше и хладни капки. Скоро пръстите й започнаха да измръзват.