Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин седеше смълчана, усещаше студения дъжд върху мокрите си ръце. Накрая бавно кимна.
Келсайър се подсмихва.
— Някакви възражения?
Вин поклати глава.
— Аз те накарах да ме вземеш с теб. Нямам право да възразявам сега.
Келсайър се засмя.
— Май съм бил твърде дълго в компанията на Бриз. Не вярвам, че съм прав, ако някой не ми каже, че съм луд.
Вин повдигна рамене. Но докато пристъпваше по билото на покрива, го почувства отново — усещането за угнетеност, което пропиваше Кредик Шау.
— Келсайър, послушай ме — рече тя. — За двореца… там нещо не е наред.
— Това е заради лорд Владетеля — отвърна Келсайър. — Той излъчва като невероятно мощен Усмирител и влияе на чувствата на всеки, който се доближи до него. Разпали малко повече мед, това ще ти помогне да не го усещаш.
Вин кимна и раздуха медта. Почти веднага странното чувство изчезна.
— По-добре ли си?
Тя кимна отново.
— Хубаво — рече той и й подаде шепа монети. — Стой близо до мен и дръж атиума в готовност — за всеки случай.
И се хвърли от покрива. Вин го последва. Лентите на пелерината й зашляпаха, подгизнали от дъжда. Докато падаше, тя разгоря пютриум и удари земята с аломантично подсилени крака.
Келсайър отскочи почти мигновено и тя го последва. При други обстоятелства сблъсъкът с мокрия паваж можеше да доведе до тежки последствия, но захранваните й с пютриум мускули реагираха с точност, сила и баланс. Тя се затича във влажната мъглива нощ, разпалвайки калай и мед — единият метал й позволяваше да вижда, другият — да се крие.
Келсайър заобиколи дворцовия комплекс. Странно, но нямаше външна стена. „Разбира се, че няма. Кой би посмял да нападне лорд Владетеля?“
Равна павирана площадка заобикаляше Хълма на хилядите кули. Никакви дървета или храсти, нито постройки, които да отклоняват вниманието на наблюдаващия от потискащата асиметрична колекция крила, кули и шпилове, съставящи Кредик Шау.
— Започваме — прошепна Келсайър и гласът му почти прокънтя заради изострения й от калая слух. Той се обърна и се насочи право към едва ниска, подобна на бункер част от двореца. С приближаването Вин различи двама стражи, застанали при покритата с орнаменти врата.
Без да губи нито миг, Келсайър се нахвърли върху мъжете и прониза единия с кинжал. Вторият се опита да извика, но Келсайър подскочи и заби ботуши в гърдите му. Стражът отхвърча от нечовешкия по сила удар, блъсна се в стената и рухна на земята. Миг по-късно Келсайър се изправи, блъсна с рамо вратата и я разтвори.
Бледа светлина от самотен фенер озаряваше коридора зад прага. Келсайър се шмугна вътре. Вин разпали калай и го последва приведена, с разтуптяно сърце. Никога, през цялата си досегашна кариера на крадец, не бе участвала в подобно нещо. Имаше опит от безшумни, добре обмислени обири и измами, а не от нападения и кражби с взлом. Докато следваше Келсайър по коридора — обувките и краищата на пелерините им оставяха мокри следи по каменния под, — опипваше нервно стъкления кинжал, чиято кожена дръжка бе подгизнала от мократа й длан.
Един мъж се появи в коридора пред тях — излезе от помещение, което вероятно се ползваше за караулно. Келсайър се метна напред, заби лакът в корема му, сетне го блъсна в стената. Стражникът се свлече, Келсайър го прескочи и влезе в помещението.
Вин го последва и се озова сред хаос. Келсайър бе Притеглил в ръката си металния свещник от ъгъла и сега го въртеше и поваляше войниците един след друг. Стражниците викаха изплашено и се мъчеха да избегнат свистящия свещник. Покритата с остатъци от храна маса отхвърча към стената, блъсната от завладените от паника мъже.
Един от войниците скочи към Вин и тя реагира, без да мисли. Разпали стомана и хвърли шепа монети. Тласна ги и металните късове се стрелнаха напред, забиха се в тялото на войника и го повалиха.
Тя разпали желязо и Притегли монетите обратно. Замахна с окървавена ръка и обсипа помещението с метал — повали трима войници. Келсайър свали последния с импровизирания си боздуган.
„Току-що убих четирима души“ — помисли си замаяно Вин. По-рано убийствата бяха специалност на Рийн.
Дочу шум зад гърба си, обърна се и видя втори отряд войници да нахлува през вратата отсреща. Келсайър хвърли свещника и я заобиколи. Четирите фенера на караулното внезапно бяха изтръгнати от стойките си и се понесоха право към него. Той се наведе на една страна и ги остави да се сблъскат.
В стаята се възцари мрак и Вин разпали калай, за да може да вижда. Стражниците, за разлика от нея, се спряха неподвижно. За едно мигване на окото Келсайър се озова сред тях. В мрака засвяткаха кинжали. Отекнаха писъци. След секунди се възцари тишина.