Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Лорд Питър се обърна към присъстващите и извика да пазят тишина. После оповести наградата: един боен кон от собствената му конюшня щеше да бъде подарен на боеца, за който отсъдят, че е най-достоен да го притежава. Бойният кон пръхтеше и се изправяше на задните си крака, показвайки буйния си темперамент. Всред всеобщата възбуда лорд Питър извика отново, за да ги увери, че той й синът му нямаше да участват в състезанието за трофея, защото никой не можеше да надвие такива рицари като тях. Сора чуваше тежкото дишане на конярите, които се бореха да върнат коня обратно в конюшнята. Чу как лорд Питър се отправи с коня си към своето място в края на бойното поле, носле някой пъхна една кърпа в ръката й и прошепна:
— Вдигни я високо, после я пусни!
Тя направи това, което й казаха, и с тропота на конските копита и бойните викове на мъжете melee започна. Тя чу първите сблъсъци, когато копията срещнаха щитовете. Чу звъна на сабите на войните, които не бяха на коне. Жените около нея се изправиха на крака, крещейки имената на своите мъже, за да ги окуражат.
— Уилфред, стани и удари този мерзавец!
— Добър удар, Джордън!
— Видя ли, пиката на Филип се счупи! О, толкова е ядосан!
Никой не споменаваше името на Уилям и мускулите на Сора се напрегнаха, свивайки са на топка от ужасните сцени, които рисуваше въображението й. Когато внезапно дамите престанаха да крещят и занемяха, тъй като бяха станали свидетели на някакво необичайно обстоятелство, Сора пребледня и попита:
— Какво става?
Жената, която стоеше до нея, съпруга и дъщеря на граф, смела и пряма благодарение на привилегията, която рангът й даваше, каза:
— Никога не съм виждала подобно нещо. Лорд Никълъс няма да се бие днес, а идва да седне при дамите! — ужасът в гласа на лейди Джейн говореше съвсем красноречиво за непристойността на една такава постъпка.
— Той казва, че не може да язди и да се бие добре — каза стеснително Сора, без да знае как да отговори на една такива забележка.
— Тогава трябваше да има смелостта да излезе на бойното поле, за да видим как щеше да го хвърли конят му — отговори грубо дамата, която стоеше до нея. — Мислите ли, че всички тези рицари, които се бият сега пред нас, са бойци? Някои от тях са толкова пияни, че едва се държат на седлото, като сър Чарлз, например. Мили Боже, та той вече е паднал на земята. Някои от тях щяха да направят по-добре, ако бяха дали ризниците на жените си.
Сора се засмя успокоена.
— Толкова ли са ужасни? Може би тогава не трябва да се тормозя, тъй като моят Уилям е голям боец.
Горделивите нотки, които се доловиха в гласа й, накараха лейди Джейн да й хвърли един кисел поглед, но преди да може да каже нещо, нежният глас на Никълъс се намеси в разговора.
— Може ли да седна до вас, лейди Сора? — гласът му звучеше вежливо и изискано, но той не дочака съгласието й, а се приближи и седна до нея, като избута настрани лейди Джейн. Сора чу недоволното й ломотене и с цялата си душа желаеше Никълъс да не я беше правил център на внимание и прицелна точка на толкова много очи. После той взе ръката й в своята.
— Изглеждате толкова самотна, че сърцето ми се изпълва с жал. Знам колко много се тревожите и искам да ви кажа за опасностите, в които Уилям попада. Мисля си, че така ще е по-добре за вас, отколкото да ви оставя на въображението ви.
Тя извика:
— Да, о, да! Благодаря ви! — ръката й стисна неговата; тя му беше много благодарна, забравила напълно негативната реакция на жените, забравила всичко освен предоставената й възможност да „вижда“ своя любим на бойното поле.
Той наблюдаваше мълчаливо развоя на битката известно време, после цъкна с език в израз на страдание.
— Той се бие толкова лекомислено, а уменията му не са на предишната висота, тъй като е отвикнал да се бие. Сигурно ще го убият, ако продължава така. Прекалена самоувереност, миледи, прекалена самоувереност!
Той потупа ръката й с влажната си длан, а тя си пое дълбоко дъх и се обърна към него:
— Ако това е всичко, което възнамерявате да ми кажете, то можете…
Пръстите му стиснаха болезнено нейните и той скочи на крака и извика:
— Внимавай, Уилям! Пази се от сабята зад теб!
На бойното поле се носеше гръмогласният смях на Уилям, който наблюдаваше шестимата рицари, галопиращи към него. Стиснал здраво сабята си, той се чудеше как е могъл някога да се съмнява в бойните си способности. Някои от неговите приятели го нападаха предпазливо в началото, давайки му време да свикне да действа със сабята, но много скоро разбраха с кого си имаха работа. Сега те лежаха проснати на земята и сипеха проклятия.