Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Ти не си Таур.
— Това е болезнено очевидно, генерал Крадак — отговори студено Ургит. — Но въпреки това аз съм твоят крал. Аз съм също и Урго. Когато се вълнувам, усещам, че ме обзема лудостта на ургите, а точно сега това става много бързо. Ако не изпълняваш точно това, което ти казвам, преди залез слънце ще бъдеш с една глава по-нисък. А сега иди да предадеш заповедта за качването на войниците на корабите.
— А ако откажа?
Изражението на Ургит стана колебливо. Поради някаква причина той погледна Гарион въпросително.
— Убий го — каза Гарион с равния и безчувствен глас, с който знаеше, че веднага привлича вниманието на околните.
Ургит рязко дръпна звънеца. Двама яки стражи веднага се отзоваха на сигнала.
— Да, ваше величество? — каза единият.
— Е, Крадак? — попита Ургит. — Какво да бъде? Корабите или дръвникът? Говори по-високо, човече. Нямам цял ден.
Лицето на Крадак стана мъртвешки бледо.
— Корабите, ваше величество — отговори той с треперещ глас.
— Чудесно. Много се радвам, че успяхме да разрешим разногласията си без караници.
Ургит се обърна към стражите:
— Сега генерал Крадак отива право в казармите на Трети отряд — каза им той. — Вие ще го придружите. Той ще заповяда на войниците да се качат на корабите в пристанището и да отплават за Рак Ктака. — Той погледна Крадак строго и недоверчиво. — Ако им заповяда нещо друго, веднага трябва да му отрежете главата и да ми я донесете в кофа.
— На вашите заповеди, ваше величество — отговориха едновременно мургите и тупнаха с юмрук ризниците си.
Крадак се обърна, треперещ и смазан, и излезе, съпровождан от неумолимите мургски стражи.
Ургит запази властното изражение на лицето си, докато вратата не се затвори, после размаха ръце във въздуха и затропа с крака по пода, като викаше от радост.
— О, богове! Много ми хареса! През целия си живот съм искал да го направя!
Лейди Тамазин се изправи тържествено от креслото си, докуцука до сина си и без да казва нищо, го прегърна.
— Проява на чувства, майко? — попита той и се усмихна широко. — Колко ужасно немургско. — После се засмя и също я прегърна.
— Може би в крайна сметка има надежда — каза тя тихо на Оскатат.
По устните на мурга бавно се очерта усмивка.
— Изглежда малко по-обещаващо, милейди — съгласи се той.
— Благодаря ти за подкрепата, Оскатат — каза Ургит. — Може би нямаше да успея без твоя помощ. Трябва да кажа обаче, че съм малко изненадан от факта, че одобри плана ми.
— Аз не го одобрявам. Мисля, че е абсурден и че почти сигурно е обречен.
Ургит премигна.
— Обаче ти постигна нещо друго — нещо, което е много по-важно. — На лицето на сенешала се четеше особена гордост. — Съзнаваш ли, че ти за пръв път се изправи лице в лице с генералите си? Те се отнасят арогантно към теб още от деня, в който се качи на трона. Загубата на няколко кораба и няколко хиляди мъже е ниска цена за един истински крал на трона на Ктхол Мургос.
— Благодаря ти за откровеността, Оскатат — каза Ургит сериозно. — Но нещата може и да не се развият толкова катастрофално, колкото си мислиш.
— Може би. Но Таур никога нямаше да направи това.
— Може да дойде ден, в който всички ние ще сме щастливи от факта, че Таур вече не е сред нас, Оскатат. — По устните на краля плъзна лека иронична усмивка. — Всъщност чувствам, че вече ме обзема леко вълнение. Аз губя тази война, стари приятелю, а човек който губи, не може да си позволи да е консервативен. Трябва да поема няколко риска, ако искам да попреча на Кал Закат да влезе в Рак Урга с главата ми, побита на кол.
— Както заповяда ваше величество — каза сенешалът с поклон.
— Аз също ще дам някои заповеди. Имам ли позволението ви да се оттегля?
— Разбира се.
Оскатат се обърна и тръгна към вратата. В същия миг тя се отвори и влезе Силк. Сенешалът спря и се вгледа в драснианеца. Ръката на Силк се стрелна към качулката на робата му, после той с печална гримаса се отказа да се крие. Гарион изохка вътрешно и внимателно се придвижи към Оскатат. Дурник и гигантският Тот също застанаха нащрек, готови да действат бързо, за да предотвратят евентуална безредица.
— Ти! — възкликна Оскатат. — Какво правиш тук?
Изражението на Силк стана смирено.
— Просто минавам, Оскатат — отговори той небрежно. — Как си?
— Какво означава това? — попита Ургит.
— Сенешалът и аз сме стари стари приятели, ваше величество — отговори Силк. — Срещнахме се преди няколко години в Рак Госка.
— Ваше величество знае ли истинската самоличност на този човек? — попита Оскатат.