Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Когато човек купи нещо на ниска цена, не държи на него.
— Да, това е истина. Ще видя какво мога да направя, за да натрупам малко парици, момиче. Не се съмнявай нито за миг — някой ден ще бъдеш моя.
— Ще видим — каза тя с лека усмивка.
Приятелите тръгнаха към конете — и към мулето на фокусника, — които бяха вързани наблизо, и тихо се метнаха на седлата. Луната се беше показала, по топлото, кадифено небе светеха звезди — ярки като скъпоценни камъни.
Когато след няколко часа изгря слънцето, те вече се намираха на мили от бивака и яздеха по добре поддържания път към Мал Ракут — ангаракски град, разположен на река Раку, очертаваща южната граница на Вена. Сутринта беше топла, небето ясно, и приятелите пътуваха бързо.
По пътя отново имаше бегълци, но за разлика от вчера, мнозина от тях бягаха на юг.
— Възможно ли е чумата да е започнала да върлува и по северните земи? — попита Сади.
Поулгара се намръщи.
— Предполагам, че е възможно.
— Смятам, че е по-вероятно хората да бягат от Менга — възрази Белгарат.
— По всичко личи, че тук ще настъпи истински хаос — отбеляза Силк. — Щом едни хора бягат в една посока от чумата, а други са се втурнали презглава да се спасяват от демоните в противоположната посока, единственото, което могат да направят, е да се сблъскат някъде тук, в тези равнини.
— Това може би ще се окаже преимущество за нас, Келдар — изтъкна Велвет. — Рано или късно Закат ще открие, че сме напуснали Мал Зет, без да му кажем довиждане, и по всяка вероятност ще прати войски да ни търсят. Ако из тези земи се възцари хаос, той със сигурност би затруднил издирването ни, не мислиш ли?
— Имаш право — призна драснианецът.
Гарион яздеше полузадрямал — трик, който бе научил от Белгарат. Макар че в миналото от време на време му се налагаше да пропусне нощния сън, никога не успя да свикне да се отпуска напълно по време на езда. Яздеше с наведена глава, едва-едва долавяйки какво става около него.
Изведнъж дочу настойчив звук и се намръщи със затворени очи, опитвайки се да разбере какъв е. И изведнъж разбра — плачеше дете. Спомни си умиращото дете на едната улица в Мал Зет. Макар че опитваше с все сили да се изтръгне от този спомен и да се събуди, Гарион не успяваше да го направи и непрестанният плач на детето разкъсваше сърцето му.
А след това почувства голяма тежка длан на рамото си и полагайки огромни усилия, вдигна глава и видя тъжното лице на гиганта Тот.
— Ти също ли го чу? — попита Гарион.
Тот кимна и на лицето му се изписа съчувствие.
— Това беше само сън, нали?
Тот разпери ръце, погледът му блесна несигурно.
Гарион се изправи на седлото, решен да не се унася повече в сън.
Обядваха хляб, сирене и пушени колбаси под сянката на голям бряст, израснал съвсем сам сред една нива овес. Недалеч течеше малък ручей, където напоиха конете и попълниха запасите си питейна вода.
Белгарат се изправи, огледа полето и впери поглед към селото в далечината и тесния път, водещ до него.
— Колко храна носим, Поул? — попита той. — Ако всяко следващо село, край което минаваме, е затворено както предишните, ще ни е много трудно да попълним запасите си.
— Мисля, че няма да имаме проблеми по отношение на храната, татко — отговори тя. — Вела прояви голяма щедрост.
— Тя ми харесва — усмихна се Се’Недра. — Макар че непрекъснато ругае.
Поулгара се усмихна.
— Това е типична черта за надраките, скъпа. Когато бях в Гар ог Надрак, трябваше да си припомня по-колоритната част от речника на баща си, за да се справя с ежедневните проблеми.
— Хей! — извика им някой.
Някакъв мъж, облечен в кафяви дрехи, свидетелстващи, че е мелценски бюрократ, бе спрял дорестия си жребец на пътя и ги гледаше.
— Какво искаш? — извика му Дурник.
— Можете ли да ми дадете малко храна? — изкрещя в отговор мелценът. — Не мога да вляза в нито едно от селата, а не съм хапвал нито троха от три дни. Ще ви платя.
Дурник погледна въпросително Поулгара.
Тя кимна и каза:
— Имаме достатъчно.
— Кажи му, че ще получи хляб, Дурник — рече старият вълшебник. — Вероятно ще може да ни разкаже последните новини от северните земи.
— Приближи се, човече — извика Дурник на гладния мъж.
Мелценският бюрократ тръгна напред и предпазливо спря коня си на двадесетина метра от тях.
— От Мал Зет ли сте? — попита той.
— Напуснахме града преди да избухне чумната епидемия — излъга Силк.
Чиновникът се поколеба.
— Ще оставя парите на този камък тук — предложи той. — След това ще се отдръпна. Вие вземете парите и оставете малко храна. Така нито аз ще застраша вас, нито вие мене.