Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Наистина мъдро от негова страна — изтъкна Фелдегаст. — Чандимите предоставят на Урвон магии, които са му необходими да поддържа силата им — а с нея потиска обикновените хора и им пречи да протестират срещу съдбата си.
— В такъв случай пазачите са само обикновени войници? — попита Дурник.
— Всъщност не. Те са по-скоро рицари — отвърна Белгарат.
— Искаш да кажеш нещо като нашия Мандорален — облечени са изцяло в стоманени брони, носят щитове и копия, яздят бойни коне и така нататък?
— Не — отговори Фелдегаст. — Въобще не изглеждат толкова пищно. Наистина имат копия, щитове и шлемове, ала нямат никакви брони — само плетени ризници. Ала са почти толкова глупави, колкото арендите. Сигурно щом рицарите сложат толкова много желязо по телата си, умът им се изпарява някъде.
Белгарат гледаше замислено Гарион. После го попита:
— Чувстваш ли, че притежаваш достатъчно физическа сила?
— Не много голяма. Защо?
— Изправени сме пред един проблем. Има далеч по-голяма вероятност да срещнем пазачи на храма, отколкото чандими. Ако започнем да събаряме от седлата всички тези мъже със силата на умовете си, шумът, който ще вдигнем, веднага ще привлече чандимите.
Гарион се взря в него.
— Не говориш сериозно. Та аз не съм Мандорален, дядо.
— Вярно, не си. По-разумен си от него.
— Няма да търпя нито секунда повече да обиждат моя рицар! — възрази разгорещено Се’Недра.
— Се’Недра — обърна се към нея Белгарат едва ли не разсеяно. — Я млъквай.
— „Я млъквай“ ли?!
— Да, чу ме. — Той се навъси така страшно, че тя се притисна към Поулгара, търсейки закрила.
— Онова, което искам да изтъкна, Гарион, е, че ти бе обучен от Мандорален и разбираш от тези неща, освен това имаш известен опит. Никой от нас, останалите, не може да се похвали с такова нещо.
— Но аз нямам броня.
— Имаш желязна ризница.
— Нямам нито щит, нито шлем.
— Може би ще успея да ти направя, Гарион — обади се Дурник.
Гарион погледна стария си приятел и каза:
— Страхотно съм разочарован от тебе, Дурник.
— Не се страхуваш от това, нали, Гарион? — попита Се’Недра несигурно.
— Ами не. Всъщност никак не ме е страх. Просто това е толкова глупаво… при това ми изглежда направо нелепо.
— Имаш ли някоя стара тенджера, която бих могъл да взема, Поул? — попита Дурник.
— Колко голяма?
— Достатъчно голяма — така, че главата на Гарион да се побере в нея.
— Това вече отива прекалено далеч! — възкликна Гарион. — Няма да сложа на главата си кухненска тенджера вместо шлем. Не съм правил подобно нещо от времето, когато бях малко момче.
— Малко ще я променя — увери го Дурник. — После ще взема капака и ще ти направя щит.
Гарион се отдалечи, ругаейки гневно под нос.
Велвет присви клепачи и погледна Фелдегаст. Този път трапчинките на бузите й въобще не се показаха.
— Кажи ми, господин жонгльор — рече тя, — как е възможно един странстващ акробат, който развлича хората в затънтени кръчми край пътищата, да знае толкова много тайни неща за обществото на гролимите тук, в Малореа?
— Аз не съм толкова глупав, колкото изглеждам, милейди — отговори той. — При това имам очи и уши и зная как да ги използвам.
— Твърде умело избегна да отговориш на въпроса й — направи му комплимент Белгарат.
Жонгльорът се усмихна самодоволно.
— Благодаря. А сега — продължи сериозно той, — както твърди моят древен приятел, твърде малко вероятно е да срещнем чандими, ако вали. Нали знаете, кучето обикновено проявява здрав разум и се крие в колибата си, когато времето е отвратително — освен ако няма някаква неотложна нужда да кръстосва околността. Много по-вероятно е да срещнем някои от пазачите на храма, тъй като всеки рицар — независимо дали е аренд, или малореанец, въобще не обръща внимание на дъжда, брулещ желязната му броня. Никак не бих се учудил, ако нашият воин има достатъчно мощ да се изправи срещу който и да било пазач, изпречил се насреща му, ала винаги има възможност да се натъкнем на група пазачи на храма. Ако това ни се случи, не губете ума и дума. Помнете: щом рицарят пришпори коня си, му е много трудно да се отклони встрани или да смени посоката. Отстъпете крачка наляво или надясно, ударете го здраво по тила — това обикновено е достатъчно да го съборите от седлото. После знаете — щом веднъж човек в доспехи и ризница падне от коня си, прилича на костенурка, обърната по гръб.