Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Мисля, че скоро ще се наложи да те напуснем — обърна се Белгарат към Ярблек, когато отминаха барикадата. — Трябва да стигнем до Ашаба до една седмица, а твоите мулета ни задържат.
— Досега никога не съм чувал някой да обвинява керван от мулета, че се движи бързо — съгласи се Ярблек. — Бездруго възнамерявам скоро да се насоча на запад. Вие можете да навлезете в Каранда, ако желаете, но аз трябва да се добера до брега колкото е възможно по-бързо.
— Гарион — каза Поулгара и погледна многозначително гъстия стълб пушек, издигащ се от селото зад тях.
— О — отвърна той. — Наистина бях забравил. — Кралят на Рива вдигна ръка, опитвайки се да изглежда особено внушителен. — Достатъчно — изрече той, освобождавайки волята си, съсредоточена върху близкото село. Пушекът се разреди в основата си и продължи да се издига като облак, откъснат от своя източник.
— Не драматизирай прекалено нещата, скъпи — посъветва го Поулгара. — Това е прекалено очебийно.
— Но ти самата го правиш непрекъснато — изрече обвинително той.
— Да, скъпи, ала зная как.
Към пладне прехвърлиха билото на дълъг полегат хълм и изведнъж се озоваха обкръжени от малореански войници, облечени в червени туники и железни ризници, които изскочиха от маскирани с клони окопи.
— Спрете веднага! — заповяда рязко офицерът, който командваше взвода. Беше нисък, по-нисък дори от Силк, макар че крачеше така наперено, сякаш бе висок десет стъпки.
— Разбира се, господин капитан — отвърна Ярблек и дръпна юздите на коня си.
— Какво ще правим сега? — прошепна Гарион на Силк.
— Нека оставим Ярблек да се справи с положението — измърмори драснианецът. — Той знае какво прави, уверявам те.
— Накъде сте тръгнали? — попита офицерът, когато надракът слезе от седлото.
— Искаме да стигнем в Мал Дария — отговори Ярблек. — Или пък в Мал Камат — където и да е, стига да мога да наема кораби да пренесат стоките ми в Яр Марак.
Капитанът изсумтя, сякаш се опитваше да намери в изявлението на търговеца нещо нередно.
— Онова, което ме интересува повече, е откъде идвате. — Той присви очи.
— От Мага Рен — каза Ярблек.
— Значи не идвате от Мал Зет? — Погледът на дребния капитан стана по-суров и още по-подозрителен.
— Много рядко имам работа в Мал Зет, господин капитан. Всичко там е прекалено скъпо — всички онези подкупи, такси и разрешителни, нали разбирате.
— Имаш ли доказателства за думите си? — рече капитанът войнствено.
— Да, имам доказателства и мога да ги представя, ако е необходимо.
— Разбира се, че е необходимо, надрако, защото ако не успееш да докажеш, че не идвате от Мал Зет, веднага ще ви върна обратно. — В гласа му се промъкнаха самодоволни нотки.
— Да ни върнете обратно? Това е невъзможно. Трябва да бъда в Боктор в средата на лятото.
— Това е твой проблем, търговецо. — Дребният военен изглеждаше много доволен, че е успял да притесни далеч по-едър мъж. — В Мал Зет върлува чума и аз съм тук със задача да не позволя на бедствието да се разпространи.
— Чума ли! — Ярблек ококори очи и лицето му наистина побледня. — Зъбите на Торак! Значи затова всичките села по пътя са барикадирани!
— Можеш ли да докажеш, че идваш от Мага Рен? — настоя капитанът.
— Ами — подхвана търговецът и разкопча износената от дълга употреба чанта, закачена на седлото до лявото стреме, след което започна да рови в нея. — Имам разрешително, издадено от Бюрото на търговията. То ми дава право да превозвам стоките си от Мага Рен до Мал Дария. Ако там успея да намеря кораби, сигурно ще трябва да си извадя друго разрешително, за да продължа до Мал Камат. Този документ ще ви бъде ли достатъчен?
— Дай да го видя. — Капитанът протегна ръка и щракна нетърпеливо с пръсти.
Ярблек му подаде искания документ.
— Защо е зацапан? — попита капитанът заплашително и в тона му пропълзяха нотки на съмнение.
— Разлях бира върху него в една кръчма в Пен Дака. — Ярблек сви рамене. — Много лоша бира, чак вкисната. Вслушайте се в съвета ми, господин капитан. Никога дори не помисляйте да пиете сериозно в Пен Дака. Само ще си изгубите и времето, и парите.
— Вие надраките само за пиене ли мислите?
— Убеден съм, че това се дължи на климата. През зимата човек няма какво друго да прави в Гар ог Надрак.
— Имаш ли някакви други документи?
Ярблек порови още малко и каза:
— Ето документ, че съм закупил килим от един търговец, чийто магазин е на Улица „Йорба“ в Мага Рен — един тип със сипаничаво лице и развалени зъби. Може би случайно го познавате?
— Че за какво ми е притрябвало да познавам търговец на килими в Мага Рен? Аз съм офицер от императорската армия. Не общувам с такава паплач, каквато сте вие, търгашите. Точна ли е датата, която е изписана на документа?