Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Когато щракащите й пръсти и плясъкът от дланите на Фелдегаст нажежиха въздуха и ускориха темпото, Вела започна да танцува с по-голяма страст и Гарион осъзна, че първоначалната му преценка е била правилна. Не би трябвало Ерионд да наблюдава този танц, а Се’Недра веднага трябваше да се оттегли някъде. Ала Гарион не можеше да измисли как да осъществи намерението си, дори ако от това зависеше животът му.
Когато темпото отново се забави, Дурник и Тот пак подхванаха основния мотив и надракското момиче завърши танца си с обичайната горда, агресивна походка, предизвикваща всички мъже.
Изумен до краен предел, Гарион наблюдаваше как Ерионд възторжено аплодира, без следа от объркване и неудобство. Кралят на Рива усещаше, че собственият му врат пари, а дишането му излиза учестено, забързано, задъхано.
Реакцията на Се’Недра беше тъкмо такава, каквато бе очаквал. Бузите й горяха, очите й бяха широко отворени. След това малката кралица изведнъж се засмя възторжено.
— Прекрасно! — възкликна тя и в очите й пламнаха палави пламъчета, устремени към Гарион. Той, от своя страна, се изкашля нервно.
Фелдегаст изтри една сълза, търкулнала се от очите му, изсекна се шумно и стана от мястото си.
— О, мое прекрасно, разпалващо страстта момиче! — каза той възторжено и прегърна Вела за миг — действие, излагащо на опасност както живота, така и здравината на крайниците му, като се вземеха предвид острите й ками, винаги готови за употреба. След това фокусникът шумно я целуна по устните. — Направо съм смазан, че трябва да се разделим. Ще ми липсваш, моето момиче, знай това всяка секунда от живота си. Но ти обещавам най-тържествено, че отново ще се срещнем. Тогава ще ти доставя огромна наслада с моите непристойни истории, а ти ще замътиш разсъдъка ми с онова проклето питие — и няма да се разделяме, няма! Ще се смеем и ще пеем заедно, ще се наслаждаваме на много пролети поред и ще се чувстваме щастливи, защото ще си правим компания. — След тези думи фокусникът я плесна фамилиарно по задника, ала побърза да се дръпне светкавично преди Вела да посегне към някоя от камите си.
— Тя танцува ли за тебе, Ярблек? — попита Силк партньора си с пламнали очи.
— О, даже прекалено често — отговори с прискърбие Ярблек. — И всеки път, щом го стори, изведнъж започвам да мисля, че в крайна сметка камите й не са чак толкова остри и че ако ме пореже тук-там, няма да изпитам кой знае каква болка.
— Чувствай се свободен да опиташ отново по всяко време, Ярблек — каза Вела и демонстративно докосна една от дръжките на камите. След това погледна Се’Недра и й намигна.
— Защо танцуваш по този начин? — попита Се’Недра, чиито бузи все още бяха силно изчервени. — Знаеш какво причинява танцът ти на всеки мъж, който те гледа.
— Това е част от удоволствието, Се’Недра. Първо ги караш да полудеят, после ги държиш на разстояние с камите си. Това буквално ги подпалва. Когато отново се срещнем, ще ти покажа как го правя. — Тя погледна към Гарион и се засмя предизвикателно.
Белгарат се върна при огъня — беше напуснал групата, докато Вела танцуваше, но Гарион бе прекалено зает и не бе забелязал това.
— Вече е достатъчно тъмно — рече старият вълшебник. — Мисля, че сега можем да тръгнем, без да привлечем ничие внимание.
Всички станаха от местата си.
— Нали знаеш как да действаш? — обърна се Силк към своя партньор.
Ярблек кимна.
— Добре. Направи всичко, което е необходимо, за да ме предпазиш от банкрут.
— Защо така настойчиво се намесваш в политиката, Силк?
— Защото това ми отваря вратите към по-големи възможности да крада.
— О! — възкликна Ярблек. — В такъв случай всичко е наред. — Търговецът му протегна ръка. — Пази се, Силк.
— Ти също, Ярблек. Опитай се да запазиш платежоспособността на нашето предприятие, пък ще се срещнем след около година.
— Ако си жив.
— И това е вярно, знаеш ли.
— Твоят танц много ми хареса, Вела — рече Поулгара и прегърна надракското момиче.
— Това е чест за мен, милейди — отвърна малко срамежливо Вела. — Ще се срещнем отново, сигурна съм в това.
— Непременно ще се срещнем.
— Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си за скандалната цена на туй момиче, господин Ярблек? — попита Фелдегаст.
— С нея говори за цената — отговори Ярблек. — Тя сама си я определя.
— Ти си страшно коравосърдечна жена, моето момиче — каза фокусникът обвиняващо.
Танцьорката сви рамене.