Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Откъде да знам? Ние в Гар ог Надрак използваме различен календар. Купих килима преди две седмици, ако това може да ви свърши някаква работа.
Капитанът обмисли думите му. Очевидно полагаше големи усилия да открие някакъв повод да упражни властта си над пътниците. Най-сетне на лицето му се изписа леко разочарование.
— Добре — каза той неохотно и върна документите на търговеца. — Продължавай по пътя си. Ала не се отбивай никъде и не позволявай на хората си да напускат кервана.
— Хич и да не си помислят за това, ако искат да им платя. Благодаря ви, господин капитан. — Ярблек отново се метна на седлото.
Офицерът изсумтя, махна с ръка и им позволи да минат.
— Дребните хора не трябва да имат никаква власт — отбеляза надракът кисело, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние и никой не можеше да го чуе. — Ръстът им не им позволява да мислят сериозно за нещо друго.
— Ярблек! — възрази разгорещено Силк.
— Изключвам присъстващите, разбира се.
— О, в такъв случай положението е съвсем различно.
— Ти сякаш си роден да се разправяш с военни, добри ми господин Ярблек — каза с възхищение фокусникът Фелдегаст.
— Прекалено дълго общувам с един особено интересен драснианец, затова.
— Как се добра до разрешителното и до документа за покупка на килима? — попита Силк.
Ярблек намигна и лукаво почука с пръст по челото си.
— Типовете, които държат на официалностите, винаги се впечатляват от документи с официален вид — и колкото по-нищожна служба заема подобно лице, толкова по-силно е впечатлено от парчетата хартия. Можех да докажа на този дребен злобен капитан, че пристигаме от което и да е място на света — Мелцен, Адума в планините на Замад, дори ог Крол Тибу на брега на Гандахар — макар че в Крол Тибу можеш да купиш единствено слонове. И тъй като нямам слон, сигурно щях да възбудя съмненията на горкия капитан.
Силк се огледа, ухилен до уши, и каза на приятелите си:
— Сега виждате защо избрах този човек за мой партньор.
— Двамата сте си лика-прилика — съгласи се Велвет.
— Мисля, че ще те напуснем тази вечер, след като падне здрач — каза Белгарат на Ярблек. — Не ми се ще някой друг досаден офицер да ни спре и да започне да оглежда всички хора от кервана. Може и да реши, че трябва да се движим с вързани ръце, придружени от военен ескорт.
Ярблек кимна и попита:
— Ще имате ли нужда от нещо?
— Само от малко храна. — Белгарат хвърли поглед към товарните коне, които крачеха тежко край мулетата. — Пътешестваме вече доста дълго, така че успяхме да съберем каквото ни е необходимо и да се отървем от ненужните неща.
— Ще се погрижа да разполагате с достатъчно храна — обеща Вела, която яздеше между Се’Недра и Велвет. — Ярблек понякога забравя, че пълните бурета пиво не са единственото нещо, от което се нуждаят хората по време на пътуване.
— Значи ще се отправите на север? — обърна се Фелдегаст към Белгарат. Дребничкият комедиант бе свалил пъстрите си одежди и се бе пременил с едноцветни кафяви дрехи.
— Да, на север, освен ако не са преместили Ашаба някъде другаде — отговори Белгарат.
— Ако нямате нищо против, ще продължа известно време с вас.
— О, така ли?
— Последния път, когато бях в Мал Дария, имах незначителни проблеми с местните власти. Бих желал да им дам достатъчно време да възвърнат спокойствието си, преди да направя триумфалното си завръщане в този град. Хората от властите обикновено са досадни и злопаметни, нали разбирате — винаги се ровят в миналото, търсейки следи от дребни лудории, които си направил за едното удоволствие от смеха, и след това те наказват.
Белгарат го изгледа продължително, след това сви рамене и каза:
— Че защо не?
Гарион го изгледа остро. Съгласието с такова странно предложение бе нещо съвсем нетипично за Белгарат, особено като се вземеха предвид бурните му възражения, когато навремето Сади и Велвет се присъединиха към групата. След това Гарион погледна към Поулгара, ала тя също не даде никакви признаци, че е обезпокоена. Кралят на Рива изпита някакво особено съмнение.
Когато вечерта се спусна над равнините на Малореа, керванът се отби от пътя, за да пренощува в една букова горичка. Мулетарите на Ярблек се разположиха около един лагерен огън и почнаха да се наливат с пиво, като ставаха все по-шумни и войнствено настроени. Гарион и приятелите му предпочетоха горния край на горичката и седнаха около друг огън, където похапваха и разговаряха тихо с Ярблек и Вела.