Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Пръстите му напипаха хартията, пъхната под колана. Докато минаваше през хиподрума, той импулсивно зави и се отправи към еничарското дърво, макар да знаеше какво ще открие там — същото мистично стихотворение, което не му даваше мира вече цяла една седмица.
Листът със стихчето бе забоден на обелената кора. По този начин гърците съобщават за починалите, помисли си Яшим, забождат лист за някой стълб или дърво. Беше дръпнал листа, за да огледа отново написаното.
Огън в нощта, помисли си Яшим. Призовават останалите да грабнат оръжието. Ами това пък какво означава?
Той сгъна листчето и го мушна в колана си.
109.
Султанът ги накара да го чакат цял час, а когато най-сетне ги прие, не ги покани в покоите си, както очакваше Яшим, а в тронната зала, където евнухът бе влизал само веднъж преди петнайсет години.
Не бе виждал султана от няколко години. Едно време черна, сега брадата на Махмуд бе къносана в червено, проницателните тъмни очи бяха станали воднисти, потънали в подпухналото, наедряло лице. Устата му бе увиснала и му придаваше изражение на непрекъснато разочарование, сякаш след като бе вкусила всичко, което парите могат да осигурят, бе открила, че то е кисело. Махна им да се приближат с пухкавата си ръка, отрупана с пръстени, ала дори не понечи да се надигне от трона.
Залата бе съвсем същата, както я помнеше Яшим — истинска кутия за бижута в студени сини цветове, покрита с мозайка от Изник от пода до тавана, същинска градина мечта, в която растенията се виеха, капеха и висяха по стените.
Яшим и сераскерът се поклониха ниско още на влизане и след като направиха превити около пет крачки, се проснаха на земята.
— Ставайте, ставайте — сопна се раздразнен султанът. — Крайно време беше — добави той и посочи Яшим.
Сераскерът се намръщи.
— Ваше императорско величество — започна той. — В града се случи нещо и ние двамата смятаме — и Яшим ефенди, и аз, — че ще засегне благоденствието и сигурността на хората.
— Какви ги говориш? Казвай, Яшим.
Евнухът се поклони и започна да обяснява. Заговори за фермана и за убийствата на кадетите. Разказа за пророчеството, изречено преди векове от създателя за ордена на карагьозите. Султанът го слушаше намръщен.
— Много внимавай, лала. Много внимавай какви думи редиш. Има някои неща, за които не се говори.
Яшим го погледна право в очите.
— Няма да е необходимо, султанъм.
Последва мълчание.
— Няма — отвърна Махмуд. — Разбрах. Приближете се към трона. И двамата. Няма да се надвикваме, я.
Яшим се колебаеше. Думите на султана му напомниха за последното стихче: Малцината смълчани са се слели със Същността. Приближете ги. Какво ли означаваше това? Пристъпи към султана. Сераскерът застана до него.
— Ти какво ще кажеш, сераскер?
— Повече от петдесет хиляди души са готови да излязат по улиците.
— Истанбул може да изгори до основи, така ли? Ясно. Трябва да се направи нещо. Какво сте измислили?
— Според мен, господарю, трябва да накарате Новата гвардия да окупира града. Поне временно — обясни Яшим. — На сераскера не му се иска, но аз не виждам как иначе може да се гарантира сигурността на хората.
Султанът се намръщи и подръпна брадата си.
— Сераскер, ти познаваш хората си. Те готови ли са за подобна стъпка?
— Дисциплината им е отлична, султанъм. Някои от командирите им са разсъдливи и решителни. С ваше позволение могат незабавно да заемат позиция. Присъствието им ще откаже конспираторите.
Яшим забеляза, че сераскерът вече не говори със същото нежелание, както в началото.
— Все едно — отбеляза султанът. — Цялата тази работа може да се превърне в улични битки.
— Съществува и този риск. При създалите се обстоятелства просто ще се наложи да дадем най-доброто от себе си. Ще изолираме водачите, ще ограничим щетите. Най-важното е, султанъм, да защитим двореца.
— Хм. По една случайност, сераскер, нямах намерение да оставам в града.
— Приемете цялото ми уважение, султанъм. Безопасността ви ще бъде гарантирана. Освен това присъствието ви ще даде кураж на хората.