Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Разказа й и за руснака Потьомкин.
— Какъв негодник! — изсумтя валиде. — Няма съмнение, че белегът му го е съсипал. Сигурно е бил обаятелен по свой начин, след като е успял да примами офицерите в каретата си. Както и да е — добави тя, забрави за белязания чаровник и се насочи към по-важен проблем. — А руснаците какво печелят от намесата си?
Яшим се зае да обяснява.
— Наумили са си да превземат Истанбул — започна той. — Още от византийско време мечтаят за този град. Той е вторият Рим — а Москва е третият. Искали са в Истанбул да настане анархия. Изобщо не са се интересували как ще го постигнат — дали с еничарски преврат, дали като сераскерът полудее и се провъзгласи за управляващ на цялата държава, все едно какво. Ако родът на Осман бъде унищожен, представяте ли си какви щяха да са последствията? Та техните сили са в готовност, на около седмица път оттук. Щяха да заявят, че възстановяват реда, че защитават православната вяра, че са били въвлечени във водовъртежа, без значение какво в крайна сметка. Целта им е била да окупират града, а когато европейските сили надигнат глас, да разполагат с убедително извинение. Французите и англичаните ще изпаднат в ужас, ако руснаците нахлуят тук, но след като се настанят, няма да си мръднат и пръста. Вижте какво стана в Крим.
— Главорези! — възкликна валиде. Крим бе завзет от руснаците чрез заплахи и кръвопролитна война. — Те подкрепиха и гърците!
— Всички подкрепиха гърците — напомни й сериозно Яшим. — Руснаците обаче подпалиха цялата работа.
Валиде притихна.
— И като си помисля, че всичко това ни е заплашвало, докато аз се занимавах с главния евнух — въздъхна след кратко мълчание тя. — Мислех, че това е трагедия, ала на фона на останалото то не е нищо повече от дребна неприятност.
— Не бих казал — възрази Яшим. — Ако планът на сераскера бе успял — а той не успя, — щеше да избухне революция. Добре, че бяхте вие. Вие поведохте контрареволюцията, както биха се изразили в миналото.
— Беше момичето — изтъкна валиде. — Гледала съм пиеси, когато бях млада. Аз може би подготвих нещата, но тя изпълни финалната сцена. И всичко благодарение на теб, Яшим.
Евнухът се поклони.
Валиде посегна към торбата, оставена до дивана, и дръпна връвта.
— Имам нещо за теб — заяви тя. Бръкна и извади книга.
Стисна я с две ръце отстрани, за да може Яшим да прочете изписаното с червени букви заглавие.
— „Pere Goriot“52 — прочете той. — От Оноре дьо Балзак.
— Заповядай. Изключителна е.
— Защо ми я давате?
— Казват, че цял Париж бил полудял по тази книга. Вече я прочетох. Говори се за корупция, за измами, за алчност и лъжи.
Прокара длан по корицата и подаде книгата на Яшим.
— Понякога съм истински щастлива, че така и не пристигнах във Франция.
52
„Дядо Горио“ — Б.пр.