Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
113.
Сераскерът пресече с бърза крачка първия двор на двореца, мина през Имперската порта, Вав-и-Хумаюн, и излезе на откритото място, което разделяше двореца от великата църква, сега превърната в джамия, „Света София“. След неестествената тишина в двореца го връхлетяха шумовете на големия град — колелата на каруците трополяха по калдъръма, кучета ръмжаха и джафкаха, плющяха камшици, ехтяха виковете на мулетари и каруцари.
Двама драгуни на коне докараха сивата му кобила. Сераскерът се метна на седлото, оправи наметалото и се насочи към конюшните. Драгуните поеха след него.
Докато минаваха покрай джамията, сераскерът вдигна поглед. Кулите на купола на Юстиниан, втори по големина след базиликата „Свети Петър“ в Рим, се издигаха високо над тях — най-високото място в цял Истанбул, както сераскерът много добре знаеше. С всяка крачка оглеждаше наоколо — правеше го поне за стотен път и мислено разполагаше артилерията и пехотата.
Докато стигне казармите, вече бе взел решение. Беше напълно безполезно да разпръсва войниците из града, така само щеше да постави хората си в опасност. Най-добре бе да избере две или три места и да ги задържи, независимо как, за да постигне целта си. „Света София“ бе единият събирателен пункт; джамията „Султан Ахмед“ на югозапад бе другият. Много му се искаше да постави хора и край конюшните на стария дворец на великия везир, точно край стените на сарая, ала се съмняваше, че ще получи разрешение. Малко по на запад имаше хълм, който осигуряваше безпрепятствен достъп до двореца.
Най-важното бе да мисли за двореца.
Щом се върна в кабинета си, повика десетина от старшия офицерски състав, за да им даде инструкции.
След инструктажа поговори с тях. Всичко, каза им, зависи от това как хората му ще се държат през следващите четирийсет и осем часа. Подчинение бе ключовата дума. Бе напълно убеден, че заедно ще успеят да се преборят с предизвикателството, изпречило се на пътя им.
Това бе най-важното.
114.
Яшим блъсна вратата. Мъжът на прага се хвърли напред и няколко секунди всеки се опитваше да вземе надмощие. Разделяше ги тънката врата помежду им. Само че Яшим не бе очаквал подобно нещо и пръв отстъпи — отскочи и нападателят влетя в стаята, за малко да се препъне, ала успя да се подпре и застана леко приклекнал срещу Яшим.
Борец, каза си евнухът. Мъжът бе напълно обръснат. Вратът му преливаше в масивни рамене и яки ръчища, които се подаваха от кожено елече без ръкави. Кожата му бе черна и лъщеше сякаш намазана с мас. Евнухът забеляза, че е късокрак, босите му стъпала бяха на метър едно от друго за здрава опора, бе присвил колене, а кръстът му бе тънък и стегнат. Изглежда, не носеше друго оръжие освен кордата, навита около дясната китка.
Този тип може да ме прекърши с една ръка, каза си Яшим. Отстъпи две крачки назад, като провлачи босите си стъпала по полираното дюшеме.
Мъжът измуча и се хвърли напред, навел глава като таран, и нападна евнуха с удивителна бързина. Яшим размаха ръце и отскочи назад. Едната му длан се плъзна по кухненския плот. Напипа ножа, ала в бързината го събори — сигурно го бе завъртял, защото, когато се опита да стисне дръжката, нея вече я нямаше и якото рамо на бореца го притисна в плота с такава сила, че главата му се отметна назад. Опита се да си поеме дъх и усети как ръцете на непознатия се стрелват нагоре, за да уловят неговите.
Даваше си сметка, че ако борецът го притисне, с него е свършено. Метна се надясно, насочвайки цялата тежест на тялото си срещу ръката на бореца, и протегна пръсти, за да докопа дръжката на гърнето със супата. Сграбчи я и замахна към рамото на мъжа, ала капакът се бе заклещил, така че не успя да направи нищо повече, освен да стовари гърнето в гърба на непознатия, преди той да извие ръката му.
Ивица кожа поръбваше яката на късия елек и когато гърнето се отплесна настрани, капакът сигурно се бе закачил тъкмо на нея. Мъжът се дръпна, когато врялата супа се изсипа във врата му, и пусна Яшим.
Изненадата на убиеца, когато стрелна юмрук към слабините на евнуха и стисна с всички сили, бе осезаема. И много по-голяма, отколкото болката на Яшим.
Убиецът отдръпна ръка като ужилен. Евнухът плъзна дясната си ръка покрай лявата на противника си и я изви, обгърнал с лявата кръста му за опора. Чу се пукот и ръката на бореца увисна. Убиецът я стисна с дясната, ала миг по-късно Яшим сграбчи дясната му китка и якият се преви. През всичкото време непознатият нито изохка, нито извика; не промълви дори една дума.
Пет минути по-късно той продължаваше да мълчи. Ако не броим звука, който бе издал в самото начало, друг не се чу. Яшим не знаеше какво да прави.