Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Липсваше нещо, забеляза сепнат Перин. Файле винаги изпращаше някой мъж най-напред да му донесе купа с гъста каша за закуска, но изглежда, тази сутрин се бе оказала твърде заета, Лицето му светна и той се забърза към готварските огнища, надявайки се поне веднъж да може сам да си сипе кашата. Празни надежди.
Флан Барстър, длъгнест чешит с трапчинка на брадичката, го посрещна на средата на пътя и тикна в ръцете му гравирана купа. Флан беше от горните ферми, накъм Стражеви хълм, и Перин не го познаваше добре, но един-два пъти бяха ловували заедно и веднъж Перин му беше помогнал да извади една от бащините му крави от едно тресавище във Водния лес.
— Лейди Файле ми заръча да ти донеса това, Перин — каза притеснено Флан. — Няма да й кажеш, че съм забравил, нали? Намерих малко мед и ти гребнах една лъжица. — Перин се постара да не въздъхне. Добре поне че Флан го нарече само по име.
Е, изглежда, нямаше да го оставят да свърши нещо сам, но все пак той отговаряше за хората, хапващи под дърветата. Без него те сега щяха да са си при семействата, да се приготвят за сутрешната работа из фермата, да доят крави или да секат дървета, наместо да се чудят дали ще им се наложи да убиват, или тях ще убият преди заник слънце. Той набързо изгълта подсладената каша и каза на Бйрам да си изяде спокойно закуската, но той го изгледа така отчаяно, че Перин омекна и Ейрам го последва по петите, когато тръгна да пообиколи лагера.
Мъжете си изправяха и му заставаха мирно, докато ги подмине. Стискаше зъби всеки път, когато някой, с когото беше отраснал или още по-лошо — някой по-възрастен, които го беше пращал по работа като момче, го наречеше „лорд Перин“. Не всеки го правеше, но доста много. Прекалено много. След известно време престана да им казва да престанат да го наричат лорд от едното отегчение — в повечето случаи следваше отговорът: „О! Както кажете, лорд Перин.“ Само това беше достатъчно да му се доще да завие!
Въпреки това, макар и със зор, се спираше да размени по дума-две с всеки. Предимно обаче си държеше очите широко отворени. И носа. На всички им стигаше умът да си поддържат лъковете в добро състояние и да се грижат за остриетата и перцата на стрелите си, но мнозина, без въобще да забележат, оставяха подметките на ботушите или дъната на гащите си да се изтъркат. Или пък имаха навика да оставят пришките си да гноясат, понеже им беше все едно дали самите те ще са във форма, или не. И мнозина обичаха да си носят ракия, когато се намереше, а доста от тях никак не държаха на пиене. В деня преди да стигнат до Бетаал бяха минали през едно селце, в което имаше най-малко три хана.
Странна работа. Когато госпожа Люхан или майка му кажеха, че трябва да си смени обущата или да си закърпи гащите, това винаги го потискаше и беше сигурен, че който и друг да му направи подобна забележка, ще се подразни, но всички мъже на Две реки, от белокосия старец Джондин Баран надолу отвръщаха само: „Ха, че то вие май сте прав, лорд Перин; ей сега ще взема да се оправя“, или нещо от този род. Забеляза как доста от тях се ухилваха един на друг, щом ги подминеше. И при това замирисваха доволно! Когато изрови една глинена стомна със сливовица от дисагите на Джори Конгар — кльощав тип, който ядеше два пъти повече от всеки друг и винаги изглеждаше така, сякаш не е хапвал и залък от дни; Джори беше много добър стрелец, но паднеше ли му възможност, се напиваше така, че краката му преставаха да го държат, и при това имаше широки пръсти — та Джори Конгар се ококори и разпери широко ръце, все едно че не знаеше откъде се е появила проклетата стомна. Но когато Перин продължи, изливайки ракията по земята, Джори се засмя и рече:
— Ей, нищо не може да скрие човек от лорд Перин!
И го каза гордо! Понякога на Перин му се струваше, че наистина всички освен него са се побъркали.
И нещо друго забеляза. Всички до един бяха много заинтересувани от нещо, което той не им каза. Един през друг извръщаха око към двете знамена, които приплясваха на пилоните си при кратките полъхвания на вятъра, Червената Вълча глава и Червеният орел. Погледнат към знамената и после погледнат него — и чакаха да чуят заповедите, които беше изричал винаги, откакто тези неща се бяха появили при влизането им в Геалдан. И често пъти много преди това. Само дето не беше ги изрекъл вчера, както не ги изрече и днес, и забеляза как лицата на мъжете се умислиха. Остави зад себе си групичките мъже, зяпащи ту към пряпорците, ту към него и мърморещи възбудено помежду си. Дори не се опита да ги чуе. Какво ли щяха да кажат, ако се окажеше неправ, ако Белете плащове или крал Ейрлон решаха, че могат да извърнат погледите си от Пророка и от Сеанчан достатъчно дълго, за да пометат един предполагаем бунт? Той отговаряше за тях, а твърде много мъже вече бяха загинали заради него.