Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Сбързът каза на Тобайъс, че ги изпраща пътешественикът по сънищата. Създателят навестяваше сънищата на Броган. Да, точно така. Тези същества са пратеници на Създателя.
— Лунета — обърна се Тобайъс към сестра си, свита зад него. — Създателят ме навестява в сънищата ми. Ето какво се опитваха да ми кажат с това, че онзи от сънищата ми ги е изпратил. Лунета, Създателят ги е изпратил да ми помагат да се защитавам.
Очите на Лунета се ококориха.
— Самият Създател се намеси, за да ти помогне да осуетиш плановете на Пазителя!? Самият Създател се грижи за безопасността ти. Той сигурно има големи планове за теб, Тобайъс.
Той вдигна меча си от снега и се усмихна.
— Наистина. Поставях желанията му над всичко друго и Той ме взе под закрилата си. Побързай, трябва да направим онова, което ни предадоха куриерите му. Трябва да тръгваме, за да изпълним волята му.
Той се затътри през снега, като си проправяше път през телата. Вдигна поглед и видя как изневиделица пред него изскача тъмна фигура, която му препречи пътя.
— Виж ти, виж. Отиваш ли някъде, генерале? — Лицето грейна в заплашителна усмивка. — Няма ли да направиш заклинание срещу мен, магьоснице?
Мечът на Тобайъс все още беше в ръката му, но знаеше, че няма да е достатъчно бърз.
Тобайъс подскочи при звука на чупене на кости. Мъжът пред него се строполи по лице в снега пред краката му. Тобайъс вдигна поглед и видя Галтеро, застанал с тояга в ръка зад безжизнената фигура.
— Тази нощ си заслужи поста, Галтеро!
Създателят го бе дарил с неоценима награда, показвайки му за пореден път, че нищо не е невъзможно за благочестивите. За щастие Галтеро прояви разсъдливост да използва тоягата, а не меча си. Броган видя, че тялото на мъжа кърви, но се забелязваха и признаци на живот.
— Виж ти, виж, това май ще се окаже доста сполучлива нощ. Лунета, преди да излекуваш този тук, ще се наложи да свършиш малко работа в името на Създателя.
Лунета се надвеси над неподвижната фигура, притискайки пръсти в подгизналата вълниста кестенява коса.
— Опасявам се, че ще трябва да се заема с лечението незабавно. Галтеро е по-силен, отколкото предполага.
— Това, скъпа сестричке, няма да е препоръчително, поне така ми се струва. Лечението може да почака. — Той погледна полковника и посочи конюшните. — Конете готови ли са?
— Да, генерале, веднага щом вие сте готов, тръгваме.
Броган извади ножа, който Галтеро му беше дал по-рано същата нощ.
— Трябва да побързаме, Лунета. Куриерът каза да се спасяваме. — Той се наведе и обърна по гръб безжизнената фигура. — После трябва да вървим да хванем Майката Изповедник.
Лунета се наведе още повече и го погледна в очите.
— Но, генерале мой, нали ти казах, че заклинанието крие идентичността й от нас. Не можем да проникнем зад заклинание като това. Няма да я познаем.
Лицето на Тобайъс Броган се разтегли в усмивка и белегът на бузата му изпъкна.
— О, но аз вече успях да проникна зад него. Името на Майката Изповедник е Калан Амнел.
Осемнадесета глава
Точно както и предполагаше, беше затворник. Записа съответната цифра в главната счетоводна книга и отгърна на следващата страница. Затворник от изключително висока класа, затворник зад ключалка от хартия, но въпреки това затворник.
Вирна се прозя и прегледа следващата страница, изпълнена с цифри за разходите на Двореца. Всяка от тях чакаше одобрението й и трябваше да носи нейния подпис, за да докаже, че Прелатът лично е дала съгласието си за съответния разход. Вирна не можеше да разбере защо трябва да го прави. Но след едва неколкодневен стаж като Прелат тя вече знаеше, че няма как да го обяви за загуба на време, защото Сестрите Лиома, Дулсиния и Филипа тутакси извръщаха очи и започваха да й обясняват едва чуто — за да не притесняват Прелата, — истинската необходимост от действията й, описвайки с подробности ужасните последици от неправенето на подобно простичко нещо, изискващо минимални усилия от нейна страна, но от огромно значение за останалите.
Вирна можеше да предвиди реакцията на трите Сестри, ако обяви, че отказва да си прави труда да преглежда сметките: „Хм, Прелате, ако хората не се страхуват, че вие лично преглеждате работните им ордери, ще се окуражат да мамят Двореца. Ще започнат да се отнасят към Сестрите като към глупачки без капчица разум. И после, от друга страна, ако ордерите не бъдат изплащани по разпореждане на Прелата, бедните работнически семейства ще мизерстват. Не искате бедните дечица да гладуват, нали, само защото не сте била достатъчно любезна да разрешите да бъде заплатено на родителите им за извършената работа? Само защото не желаете да хвърлите един поглед на сметките и да си направите труда да ги подпишете? Нима наистина искате да си помислят, че Прелатът е толкова безсърдечна?“