Теменужени очи

Докато се взираше навън, пред вратата на гостилницата спря ездач, едър мъж, загърнат в тежка наметка. Явно го познаваха, защото двама лакеи в ливреи се втурнаха да го посрещнат и поеха коня му веднага след като спря. За момент непознатият остана под дъжда и огледа внимателно оживената улица. Тамсин усети как космите на тила й настръхнаха. Този мъж беше заобиколен с невидим ореол на власт и могъщество. След малко той се обърна и влезе в гостилницата. Свали от главата си мократа боброва шапка и разкри гъста желязно-сива коса, след което изчезна окончателно от погледа й.

Странните тръпки се засилиха и Тамсин реши, че й е станало студено. Тя се обърна инстинктивно и се огледа със задоволство в удобната и добре затоплена стая, за да забрави влажния, студен ден. Мистър Сойер тъкмо изваждаше тапата от бутилката, докато слугинята нареждаше масата пред огъня. Габриел пъхна носа си в каничката с ром и изръмжа доволно. Ромът не можеше да се мери с грога, с който беше свикнал по време на пътуването с „Изабел“, но му се отрази много добре и го стопли отвътре. Той хвърли поглед към Хосефа, която се беше настанила в креслото до огъня и стискаше с две ръце своята каничка. След като беше успяла да избяга от дъжда, тя не изглеждаше толкова нещастна и погледът й беше насочен с очакване към таблите с топли, препечени до златисто Корнуолски пастети, наредени на перваза на камината.

Хапнаха в мълчание. Единственият опит на Тамсин да поведе разговор получи едносричен отговор и тя също потъна в мислите си. Непременно трябваше да смекчи гнева на полковника. Откакто бяха пристигнали в Англия, този гняв непрекъснато растеше. Сякаш идването в родната страна окончателно го бе убедило, че няма изход от обърканата ситуация, в която беше попаднал. Глупости, ситуацията съвсем не беше толкова объркана. Тя щеше да намери начин да направи живота му поносим и дори приятен. Очите й почиваха замислено върху лицето му. Пламъците хвърляха трепкащи сенки върху остро изсечените му черти, но не можеха скрият коравата линия около устата му и сърдито вирнатата брадичка. Тя си припомни как изглеждаше, когато се смееше с искрена веселост, а не със саркастичния тон, който не го напускаше през последните дни. Припомни си изненадващата нежност, с която се бе погрижил за нея на „Изабел“. Сигурно имаше начин да пробие защитната обвивка и да проникне в душата му.