Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Панорамата отново се разшири, когато се оттеглиха и тя зърна тихи четирикраки форми, които се движеха крадешком и целенасочено. Реката течеше през двойка зъбери-близнаци по-надолу от сгушените бизони. А нагоре по течението, където животните бяха потърсили убежище наводненото поле се стесняваше между високи брегове и реката се втурваше напред в стръмна клисура с нащърбени скали, след което изскачаше навън в поредица от бързеи и малки водопади. Единственият излаз беше стръмно скалисто дефиле, в което се оттичаха придошлите пролетни води и което водеше обратно към степите.
— Ххооомме.
Дългата гласна в думата отекна в ушите на Айла със засилени вибрации и тя отново се понесе над равнините.
— Айла! Добре ли си? — попита Джондалар.
Айла усети, че тялото и се сгърчи, отвори очи и се втренчи в други две, изумително сини очи, които я гледаха разтревожено.
— Ъ-ъ… да. Струва ми се, че да.
— Какво се е случило? Лати каза, че си паднала назад върху леглото, вцепенила си се и си започнала да се гърчиш. След това заспа и никой не можа да те събуди.
— Просто не знам…
— Ти дойде с мен, нали, Айла? — и двамата се обърнаха към Мамут като чуха гласа му.
— Аз с теб пътувах? Къде? — попита Айла.
Старият мъж я погледна изпитателно. „Изплашена е — помисли си той. — Естествено, че не е очаквала да и се случи това. Страшно е първия път, дори когато си подготвен за него. Не съм и мислил да я подготвям. Не съм и подозирал, че естествената и дарба ще е толкова силна. Та тя дори не взе сомути. Дарбата и е твърде мощна. Трябва да бъде обучена, с оглед собствената и защита, но какво да и кажа сега? Не искам да мисли за Таланта си като за товар, който трябва да носи цял живот. Искам да знае, че той е дар, макар че е свързан с тежка отговорност… но Тя обикновено не обсипва със Своите Дарове онези, които не могат да ги приемат. Изглежда Майката има предвид нещо специално за тази млада жена.“
— Къде мислиш, че ходихме, Айла? — попита старият шаман.
— Не сигурна. Навън… Попаднах в снежна буря, видях бизон… със счупен рог… при река.
— Добре си видяла. Бях изненадан като те видях до мен. Но трябваше да предположа, че това може да се случи, знаех, че имаш скрита сила за това. Айла, ти имаш дарба, но ти трябва обучение, насочване.
— Дарба? — попита Айла и седна. За момент потръпна от страх. Не и трябваха никакви дарби. Искаше само стопанин и деца, като Диджи или която и да друга жена. — Що за дарба, Мамут?
Джондалар видя, че лицето и побледня. „Изглежда толкова уплашена, толкова уязвима“ — помисли си той и я прегърна през раменете. Искаше просто да я предпази от злото, да я обича. Айла се отпусна в топлата му прегръдка и усети, че страхът и постепенно намаля. Мамут долови фините послания между тях и ги включи в разсъжденията си за тази загадъчна млада жена, която се бе появила внезапно сред тях. Защо, питаше се той, именно сред тях?
Не вярваше, че Айла е попаднала случайно в Лъвския бивак. Случайността или съвпадението не бяха типични и обичайни категории в неговата концепция за света. Мамут беше убеден, че всяко нещо си има предназначение, че дава насочващо указание, обуславя своето съществувание, независимо дали той го разбира или не, и беше сигурен, че Майката е имала своите съображения, когато е насочила Айла към тях. Беше направил няколко проницателни предположения по отношение на нея и сега, когато знаеше повече за миналото и, се питаше дали една от причините, поради които тя бе изпратена при тях, не бе той. Знаеше, че най-вероятно той, повече от всички други, би могъл да я разбере.
— Не съм сигурен що за дарба е твоята, Айла. Една дарба от Майката може да приеме най-различни форми. Вероятно начинът ти да общуваш с животните също е дарба.
Айла се усмихна. Ако целебната магия, която беше научила от Иза, беше дарба, тя с готовност я приемаше. И ако Уини, Рейсър и Бебчо са и били дарени от Майката, то тя и беше признателна. Тя вече беше повярвала, че Духът на Великият пещерен лъв и ги е изпратил. Може би и Майката имаше нещо общо с това.
— А от това, което научих днес, бих казал, че имаш дарба за Търсене. Майката щедро те е отрупала с Даровете Си — додаде Мамут.
Челото на Джондалар се сбърчи и това му придаде загрижен вид. Прекаленото внимание от страна на Дони не бе чак толкова желателно. Често му бяха казвали колко благосклонна е била тя и спрямо самия него; това не му беше донесло голямо щастие. Внезапно си спомни думите на старата белокоса Лечителка, която беше Служила на Майката сред народа на Шарамудоите. Веднъж шаманката му беше казала, че той е толкова облагодетелстван от Майката, че никоя жена не би могла да му откаже, дори и самата Майка — това беше неговата дарба — но го предупреди да е нащрек. Даровете от Майката не са чиста благословия, те превръщат човека в Неин длъжник. Дали това означаваше, че Айла също е нейна длъжница?