Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Рене — каза горчиво тя.
— Съвсем не. Беше Мулен.
— Арман?
— Чудесен приятел и добър човек, какъвто е добре да имаш зад гърба си.
— Радвам се, че сте се харесали — каза тя, — но да не би да си си загубил ума? Какво целиш с появата си тук, облечен като че ли искаш да обявиш на всички за престъпленията си?
— Никой не ме позна — възрази той.
— Малко късмет, който не заслужаваш. Трябва да си тръгнеш веднага.
Устните му се свиха от раздразнение.
— Ако престанеш да вдигаш шум, няма да има нужда. Единствено ти можеш да ги накараш да ме арестуват.
— Не бъди толкова неразумен, Гастон. Защо налиташ сам на тази опасност?
— Каква опасност, Сирен? Разбрах, че Льомоние ни е осигурил алиби — за татко и чичо Пиер, и за мен. Всички знаят, ние не сме били тук по време на пожара в склада. Бих могъл да попитам каква награда е получил за тази работа, но не смятам за нужно да те обиждам. Струва ми се, че ти си платила за безопасността ни, защо тогава да не й се наслаждавам?
Беше, разбира се, прав. Достатъчно време имаше, за да бъдат приети обясненията за това къде са Бретонови. Защо тогава Гастон да не се появи пак? Тя остави тази тема едновременно с облекчение и раздразнение, впускайки се в друга атака.
— Но да дойдеш тук така облечен… това е като плесница по лицето.
— Пресметната игра, може би. Щеше ли виновен човек да се осмели? Не, следователно аз съм невинен.
— Защо рискуваш, когато можеш да си в безопасност?
Той бавно се усмихна.
— Защо да съм в безопасност, когато с малко кураж мога да бъда сред избраниците, гост на губернатора, вместо син на търговец, като всички онези, които гледат отвън силата и могъществото?
— Това няма значение, в сравнение с това да си свободен — каза тя с потъмнели очи.
— Казваш го, но ти си тук, а останалите са все още отвън.
Думите й бяха истина. Нищо нямаше значение — нито прекрасните рокли и изисканото обкръжение, нито гордостта й от обожателите, нито това, че играеше заедно с губернатора в любителски театър или дори това, че е между избраниците на маскарада. Тя беше искала свобода и беше продала част от нея за друг вид затвор, този, който се крепеше на позлата и удовлетворяване на опиянени от желание усещания. От това затворът не ставаше по-добър. Но тя беше влязла в него с широко отворени очи. Никой не можеше да я спаси от него, освен самата тя. Но й беше нужна воля.
До нея Гастон прекъсна болезнените й мисли с рязък шепот:
— Кой е човекът, който идва?
Тя вдигна поглед. Към тях се приближаваше мъж в костюм на римски генерал, състоящ се тога и ризница и съвсем неподходящ панталон. Той беше набит и се придвижваше бързо. Дръпна маската си, така че неприятното изражение на лицето му изпъкна в контраст с празните лица на заобикалящите ги. Ужас я връхлетя.
— Мили боже — изстена тихо тя.
— Какво има?
— Офицерът от склада.
— Кой?
Гастон не беше там, когато офицерът я беше хванал и я беше съборил на земята, притискайки я при залавянето. Рене я беше спасил. Гастон не знаеше, нито имаше време да му обяснява. Лейтенантът спря между тях с ръце на кръста.
— Виждал съм тази коса и преди — произнесе той с насмешка на влажната си уста, изучавайки косата, паднала като завеса върху гърба на Сирен. — Държал съм я. И бих желал да направя същото сега, или да си поговорим хубавичко с губернатора за вас и приятеля ви, който прилича съвсем на крадец и контрабандист. Какво ще кажете, красавице? Ще играете или ще плащате?
16.
Лейтенантът беше толкова сигурен в себе си! В жестоко самодоволство мислеше, че владее положението, вярваше, че може да я уплаши, за да му се подчини. Страхът беше само част от чувството, което се надигна у Сирен, но по-силен бе гневът, че е заплашена за втори път. Тя беше благодарна на маската, която скриваше и емоциите й, когато погледна офицера в смешния му костюм с високо вдигната глава и изправени рамене.
— Не мисля, мосю — произнесе тя мъртвешки студено, — че ви познавам.
Щеше да се обърне обратно към Гастон, който гледаше неразбиращо, но лейтенантът я сграбчи за ръката.
— Познавате ме, и ще ме опознаете и по-добре. Не се дръжте отвисоко или ще ви науча още тук.
Сирен изтръгна ръката си от него с тежка въздишка.
— Забравяте се! Предполагам, че грешите, мосю, грешка, която може да стане опасна, ако упорствате.
Той грубо я хвана за лакътя, лишавайки я от равновесие, така че тя залитна към него.
— Ще упорствам, разбрахте ли? Ще видим каква грешка е и кой я е направил.
Гастон пристъпи напред, разтърсвайки другия мъж.
— Остави я, куче такова!
— Стой настрана. — Лейтенантът хвърли думите към Гастон с нарастваща злоба. — Стой там или ще отидеш на стълба, преди да си се усетил.