Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Голям сте на заплахи — подхвърли Гастон. — Да излезем навън и да видим какво още можете.
— Не, Гастон — извика Сирен.
— Предупредих те, петленце!
— Имате ли — чу се тихо ръмжене зад тях, — предупреждение и за мен?
Сирен почувства как офицерът застина. Хватката му на лакътя й се стегна. Последва бързо движение, твърде бързо, за да може да се проследи — внезапен остър удар — и хватката на лейтенанта беше разбита. Нечия силна ръка изтръгна Сирен. Тази ръка принадлежеше на губернатор Вудрой.
Тя беше неизразимо доволна от вмешателството, но в същото време смутена от него и хвърлена в парализираш ужас, че причината за него може да бъда разкрита.
Лейтенантът изглеждаше също толкова зашеметен. Той преглътна и започна за заеква:
— Аз… моля да ме извините, Ваше Височество. Не знаех… че… нямах представа.
— Какво не сте знаел? — попита губернаторът със студен глас.
— Нищо! Съвсем нищо. — Лейтенантът беше бял като брашно, а гласът му квакаше. — Моля, простете, простете ми. Трябва да съм объркал дамата с друга.
— Сигурен съм, че е така. Вярвам, че повече няма да направите такава грешка.
— Не, сигурно не. Не.
Маркизът направи кратък жест.
— Да забравим за това. Можете да ни оставите.
Лейтенантът бързо се подчини на заповедта. Сирен направи опит да се измъкне от губернатора, но усети, че я държат здраво. Тя навлажни устните си и вдигна поглед да срещне неговия.
— Дойдохте съвсем навреме, сър. Много мило от Ваша страна да ме спасите. Не мога да изразя колко съм ви благодарна.
Зад тях се чуха леки стъпки и Рене каза:
— Можете да добавите моята благодарност към тази на Сирен. Видях объркването от другия край на салона, но не можах да дойда навреме.
По лицето на губернатора се мярна лек израз на неудоволствие и той въздъхна:
— Трябваше да знам, че ще сте наблизо, Льомоние. Предполагам, че сега трябва да ви оставя мадмоазел Сирен за успокояване.
Рене наведе тъмната си глава в поклон:
— Така бих предпочел, Ваше Височество.
— И аз така си помислих.
Една жена, която очевидно беше последвала Рене, се присъедини към тях с тихо шумолене на фустата си от тафта. Това е мадам Прадел, помисли Сирен, като погледна големия й бюст, разкрит от етруския костюм, който се състоеше от обемиста пола, меден корсет, пристягаш кръста й до удивително малки размери и практически не съществуваща горна част.
— Скъпи Рене, — каза дамата — трябва да имате повече респект към правата на управляващия ни повелител да се притичва на помощ в нещастие и да предлага успокоение.
— Нашият повелител, мадам — каза строго губернаторът, — е Луи на Франция.
— Той е — каза тя с престорена изненада. — Забравям, но тогава съм сигурна, че мадмоазел Сирен е изложена на същата опасност.
— Съвсем не — каза Сирен, усещайки убождането на сарказма, ако не и причината, макар, че ако човек се замисли, не беше трудно да открие причината. Мадам Прадел, която беше успяла да отвлече вниманието на Рене от маркизата, не беше доволна, то да се отклони от нея. Но тя нямаше време да страда, тъй като групата се разрасна, когато дойде игуменката с покривало и молитвеник, който се удряше в коленете й при бързата походка.
Жената на губернатора изрече строго:
— Какво означава тази публична проява? Ще трябва да пуснете мадмоазел Нолте, Вудрьой, преди да се развържат езиците.
От погледа, който Сирен получи от жената на губернатора, я побиха тръпки. Но по-смущаващ от него беше напрегнатият вид на мъжа, който се разхождаше по края на кръга. Облечен в тъмнокафяви дрехи като монах с качулка, която стоеше като яка около мършавия му врат и без маска, която да скрива цинично злобния му поглед, там стоеше лакеят на мадам Вудрьой — Туше.
Маркиз де Вудрьой погледна към жена си:
— Мадмоазел Сирен преживя шок. Сплетните са били винаги естествено занимание за човешките животни, така че няма защо да пренебрегваме загрижеността си за дамата заради тях.
— Моля ви — каза Сирен. — Аз съм съвсем добре.
Губернаторът оттегли подкрепата си, макар и без бързане. Рене зае мястото му. Той каза спокойно:
— Музиката започва. Дали бихме могли да отидем на дансинга?
— Както желаете — отговори тихо тя.
— Отлична идея — просъска мадам Вудрьой, а пронизващият й поглед премина от Сирен към съпруга й. — Ръката ви за този менует, Вудрьой?
— Както обичате, скъпа.
Губернаторът се поклони със скован гръб на дамата си. Рене ги последва. Танцуващите се преместиха да им сторят място. Те се присъединиха към величествения марш на двойките, които се покланяха, навеждаха, завъртаха, развявайки фусти и поли, с леко плъзгащи се крака по полирания под. Светлината на свещите блестеше в коприната и кадифето, тафтата и сатена, отразяваше блясъка на перлите и извираше от дълбините на многоцветни скъпоценни камъни. Минаваше по ръба на маските и спираше върху анонимни чувствени усмивки под дегизировката. Това беше Правителственият дом и все пак над тях витаеше смътен дъх на разпуснатост, напомняш за древните вакханалии.