Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Той само си мисли, че разбира, помисли си Сирен, но не възрази. Ако той си мисли, че Арман е част от причината да остане в Ню Орлиънс, то може да реши да си тръгне, преди да е станало твърде късно.
Арман, вземайки чаша вино, представи на Сирен последното си поетическо усилие. Тя му благодари оценяващо и прочете на глас отделни части, за да разведри обстановката. Очакваше след това да се възцари неловко мълчание, но разговорът някак се обърна към контрабандата и тя остана в ъгъла на канапето да слуша как двамата разискваха върху недостатъците на сегашната търговска система. Изглежда Арман беше мислил преди за забранената търговия с англичаните, но баща му не е искал и да чуе за това. Мосю Мулен предпочиташе синът му да вземе състоянието, което можеше, от земята и да забрави за такива рисковани начинания.
Беше й забавно да гледа как се развива запознанството и нараства уважението между Гастон и Арман, но това не я поглъщаше изцяло. Тя почувства облекчение, когато Арман, верен на възпитанието си, стана и се приготви да си тръгне.
Виждаше се, че не му е приятно да остава Гастон сам с нея, особено след като другият младеж го изпрати с такова самочувствие, като че ли той е домакинът. Но добрите му маниери надделяха. Щом трябваше да си отиде, щеше да го стори.
Гастон затвори вратата след него и се върна на стола до Сирен. Фиксирайки я със строг поглед, той попита:
— Често ли идва Мулен?
— Да.
— И какво мисли Льомоние за това?
— Такъв е обичаят и той го приема като всички.
— Приема ли го, наистина? Проклет да съм, ако бих го направил на негово място.
Сирен се намръщи:
— Тогава е добре, че това не те засяга.
— Не виждам за какво ти е това, тези поеми за петната по лицето ти.
— Петна! За всяка малка бенчица, украшение!
— За петно.
Тя дълбоко пое дъх, за да успокои раздразнението си.
— Много дами приемат следобед и е благоприятно за една жена да има обожатели, които пишат поезия за нея.
— Не ме интересува какво е. Не бих допуснал да се въртят в къщата ми и не знам защо ти го правиш, освен ако не искаш да накараш Рене да ревнува.
Тя оскърбено отхвърли обвинението, но дори когато говореше, не беше сигурна в истината. Вече не знаеше какво чувства към Рене. Мислеше, че любовта си е отишла, но какво тогава е тази радост, която усеща в прегръдките му, сладостното вълнение от докосването му, удоволствието просто да го гледа, да бъде край него, да споделя дните и нощите му? Но нямаше никакъв смисъл в това да мисли, че още е влюбена. Съвсем нямаше смисъл.
Когато на свечеряване Рене се върна, Гастон все още беше в къщата. Дори и да беше изненадан, че вижда младежа, той не го показа, а го покани на вечеря и го разпита за Пиер и Жан. Сирен, която беше започнала да поема известна отговорност за домакинството на Рене, се измъкна при Марта да обсъдят вечерята, оставяйки двамата мъже сами. Когато се върна, Рене и Гастон изглеждаха много доволни един от друг, с този чисто по мъжки повдигнат дух, който съпровожда постигнатото разбирателство.
Те бяха в такива добри отношения, че Сирен очакваше Рене да покани Гастон да остане у тях през нощта. Той обаче не го направи. Когато вечерята свърши, вече отдавна се беше стъмнило. Гастон, напътстван от Сирен да бъде много внимателен, използва тъмнината, за да се върне на корабчето.
Скоро след като младежът си беше отишъл, Рене зае мястото си на писмената маса. Сирен започваше да мисли, че това е начин да избегне дългите часове между вечерята и лягането, които трябваше да бъдат запълнени с разговори. Тя разбираше, че бъбренето не е главната й цел във взаимоотношенията с Рене и все пак намираше начина, по който той беше способен да се потопи в работата си, за изключително досаден.
Тя седеше свита на канапето пред камината, събула новите си бродирани сатенени чехли, с крака подвити под разперената й копринена пола на златни ивици. Не пудреше косата си, тъй като от гъстите облаци пудра започваше да киха, но беше позволила на Марта да я направи на кок на вълни и къдрици, които падаха на едното рамо. Тежестта на кока караше фибите да се забиват в главата й. Сега тя ги сваляше една по една, освобождавайки дългите тъмнозлатисти къдри и опъвайки я на рамото като разресваше обърканите коси с пръсти.
Една фиба, която беше пропуснала, падна от освободените кичури. Тя се плъзна по извивката на шията й и падна в дълбоко изрязаното деколте на роклята. Тя тихичко възкликна от досада. Наведе се напред, вмъквайки пръсти в ниското деколте да я извади. Когато вдигна глава, забеляза, че Рене я наблюдава. Той стоеше неподвижен със замислен поглед.