Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Тя привикваше към него, привикваше да вдига поглед и да намира сивите му очи в размисъл, който бързо биваше скриван. Тя не можеше да разбере защо я държи при себе си, щом като имаше такива резерви, въпреки че понякога беше принудена да се пита дали в тази несигурност не се крие неговата привлекателност.
На следващия ден след обяд тя седеше в салона, когато Марта доведе в стаята посетител. Намерила го на улицата, когато се връщала от пазар. Питал за мадмоазел.
— Гастон! — извика Сирен.
Книгата излетя от скута й, когато тя скочи и изтича да обвие ръце около него. По-младият Бретон застана здраво, за да приеме бурното й нападение и като я прегърна мечешки, я отдръпна от себе си да я погледне.
— Това наричам аз посрещане — каза той с усмивка.
— Откъде идваш? Защо си тук? Всички добре ли са? Ела, седни и ми кажи. — Радостта й да го види беше толкова голяма, че тя чувстваше, че бърбори, но не можеше да спре.
— Може ли да получа нещо за пиене? Идвам направо от реката и съм дяволски жаден.
Сирен се огледа за Марта, но тя вече беше изчезнала към задната част на къщата. Марта не се нуждаеше от напомняне, за да посрещне гостите, дори онези, облечени като Гастон в кожена дреха и обикновени панталони.
— Ще имаш след малко. Само ми кажи как са мосю Пиер и мосю Жан и къде ги остави.
— Бяхме на път за земите на чоктау, когато внезапно се сетихме, че имаме само думата на Льомоние, че си в безопасност и си добре. Решихме, че един от нас трябва да се върне и да се убеди в това. Аз бях този, който най-малко щеше да привлече вниманието.
— Може би — каза тя с известна строгост, — но все още си в опасност. Видели са те в склада. Не мога да повярвам, че се разхождаш по улиците посред бял ден.
Той сви рамене:
— Трябваше да те намеря.
Колкото и да искаше Сирен да го задържи, не трябваше да го прави заради него. Тя извика на лицето си усмивка.
— Добре, намери ме, и както виждаш съм много добре. Можеш да се върнеш и да го кажеш на мосю Пиер и мосю Жан и да им кажеш също, че ще съм по-спокойна, ако стоят по-далеч.
Гастон само я гледаше, без да каже нищо, с непроницаемо изражение, като подръпваше златната халка на ухото си.
— Изглеждаш много хубава.
— Аз… благодаря ти. — По някаква причина богатата рокля и фината дантела на шапчицата й я караха да се чувства неудобно, както когато ги облече за пръв път, въпреки че бързо свикна с лукса.
— Чух някои неща на улицата. Изглежда сега си много близка с губернатора, играеш театър с него… и всичко останало. Дали не може нещо да се уреди?
В очите й се надигна мъка.
— Не мисля, че е възможно. Мосю маркизът е приятен човек, но приема задълженията си съвсем сериозно.
— Великият маркиз, както го наричат хората. Великият лицемер, бих казал аз, след като всички знаят, че жена му…
Сирен бързо сложи ръката си върху неговата.
— Недей толкова високо. Може някой да те чуе.
— Не ме е грижа, ако чуят — каза Гастон, но понижи глас, подчинявайки се на настояването й. — Във всеки случай, ако не си щастлива като катеричка с двугодишен запас от орехи, тогава трябва да те взема със себе си при татко и чичо Пиер.
— Не можеш да го направиш.
— Не? Кажи ми защо? Би било просто — разходка покрай реката, когато се стъмни…
— Аз… съм дала дума.
Гастон я гледа един дълъг миг с проницателен поглед, докато тя започна да се изчервява. Той удари с ръце по коленете си и ги сключи там.
— Много добре, тогава. Щом ти оставаш, и аз оставам.
— Невъзможно!
Въпреки раздразнението в гласа на Сирен, тя почувства топлота в себе си. Но не можа да каже нищо повече, тъй като Марта се върна с чаша вино и чиния дребни сладкиши. Докато жената им сервира, дойде Арман за ежедневната си визита.
Сирен представи младите мъже един на друг. Не й оставаше нищо друго, освен да не представя Гастон по никакъв начин, което щеше да направи посещението му още по-подозрително. Възможно беше Арман да не е чувал за него. Можеше само да се надява на това.
Оказа се празна надежда. Арман погледна Гастон с най-жив интерес:
— О, да — каза той — контрабандистът.
Гастон му отправи бляскава усмивка, докато правеше поклона си.
— Виждам, че славата ми ме е изпреварила.
— Колкото до това — не знам — каза спокойно той. — Но аз се постарах да открия каквото можах за мадмоазел Сирен.
— Започвам да разбирам. — По-младият Бретон погледна от Арман към Сирен с вдигнати вежди.