Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Когато Сирен се отпусна на тясната седалка и носилката беше вдигната, към тях се приближи момче с фенер.
— Да ви осветя ли пътя, мосю? За вас съвсем евтино!
Беше слабо, прогизнало до кости момче, но упорито търсеше клиенти в ужасната нощ. Не бяха малко такива като него в Ню Орлиънс — сирачета, оставени да се оправят сами, жертви на нещастия, които бяха постоянна напаст за колонията. За повечето се грижеха монахините урсулини, но винаги се намираха такива, които предпочитаха да живеят по улиците, пред дисциплината на монахините.
Рене хвърли на момчето монета. То светна в усмивка и тръгна по улицата пред носилката. Скоро Правителственият дом остана зад тях. Заобикаляше ги тъмната, влажна нощ, осветявана само от танцуващата жълта светлина на фенера.
Дъждът удряше по малкия, квадратен покрив на носилката. Кожените завески се бяха издули навътре, пропускайки леката мъгла. От време на време някой от носачите се подхлъзваше и затъваше до глезени в калта, карайки стола да се накланя, преди да успее да го изправи. Сирен стъпи здраво на крака и се хвана за дръжката, която висеше на тавана, но при един особено силен тласък, тя протегна ръка навън да се хване и нарани ръката си на рамката на прозореца.
Разтъркваше ударената си ръка, когато чу вик. Следващото, което усети, беше удар. Плъзна се първо напред, после назад, когато столът беше хвърлен на земята. Тя уплашено извика. Столът се наклони, залюля си и се изправи. Тя отвори вратата.
— Какво има? Какво става?
Назад, в посоката, откъдето бяха дошли, се чу тропане и шляпане на бягащи крака. Сирен рязко обърна глава натам, точно навреме, за да види един от носачите да бяга с наведена глава и движещи се ръце. Момчето с фенера беше изчезнало, но фенерът му стоеше в калта. Чу се свистене от изваждане на шпага. Тя се обърна.
В неясната светлина можеше да се види Рене с шпага в ръка и края на дългата му пелерина омотан около китката, да задържа двама мъже. Те бяха груби на вид, с белязани лица, което говореше за задни улици и скрити дела. Единият държеше нож и пореше с него въздуха, така че слабата светлина от фенера проблясваше и мигаше по острието му. Другият носеше тежка палка, която размахваше, дишайки тежко през устата и облизвайки устните си с влажния си, дебел език.
Какво можеше да се направи? Възможностите преминаваха през мозъка на Сирен като призраци, но всяка от тях изглеждаше по-неспособна да помогне от предишните. Никога в живота си не се беше чувствала толкова безполезна. Мечтаеше за ножа си, който бе оставила вкъщи. Излезе от носилката на улицата, копринените й обувки потънаха в калта и водата ги изпълни.
Зад нея се чу тих звук. Преди да успее да се обърне, преди да може да се придвижи в гъстата кал, една твърда ръка я хвана през гърлото. Тя нададе глух вик и пръстите я стиснаха още по-силно. Беше придърпана назад към едра мъжка фигура, после я принудиха стъпка по стъпка да се придвижи към алеята между двете най-близки къщи. Силната миризма на дим, мазна кожа, евтин алкохол и мръсни дрехи притисна сетивата й.
Сирен се опита да се извие, да удари назад с лакът. Ръката притисна гърлото й, прекъсвайки достъпа на въздух. Тя се закашля задъхано, а зад очите й като червена мъгла се надигна болка. Усети, че е полувдигната, краката й се влачеха в калта. Смътно можа да забележи, че Рене хвърля бърз поглед през рамо в нейна посока. Той промърмори проклятие и удвои усилията си, а острието на шпагата му свистеше във въздуха.
Тя трябваше да направи нещо. Трябваше. Да оскубе косата на нападателя, да му издере очите — нещо. Дали беше разумна мисъл или инстинкт това, което я поведе? Не знаеше. Идеята я връхлетя и тя веднага я използва. Отпусна внезапно мускулите си и остави краката й да увиснат. Зъбите й изтракаха, когато брадичката й се удари в ръката на мъжа, но нападателят беше изваден от равновесие. Той я пусна и протегна ръка, за да се задържи. Тя залитна към мръсотията, краката й се притиснаха в меката кал през полата, ръцете й потънаха до китките.
Мъжът изломоти дивашка ругатня и замахна с юмрук. Ударът попадна отстрани в лицето на Сирен. Болката експлодира в главата й, но тя се възползва от момента, за да се измъкне. Препъвайки се в прилепващата кал, за да увеличи разстоянието между тях, тя хвърли един поглед назад.
Човекът беше с маска.