Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Какво се е маскирал този като посмешище на шивача?
— Предполагам, че това трябва да бъде дебелият крал на Англия.
— Погледни там. Жена, която може да носи колело на врата си няма защо да се безпокои, че задникът й изглежда като кърма на кораб.
— Това е презряната кралица Мария Тереза бе, идиот!
— А аз съм Савската кралица!
— Погледни само апетитната пастирка, с малкото й закръглено задниче…
Заради влагата и калните улици Рене беше наел стол — носилка, за да закарат Сирен до Правителствения дом. Возилото с четиримата си носачи не можеше да се нарече луксозно, кожената седалка беше скърцаща с миризма на пот и напоена с парфюм. На пода беше разхвърляна мухлясала слама, изцапана със засъхнала кал. Рене вървеше до носилката с едната ръка на вратата й, а другата — върху дръжката на шпагата си. Шпагата беше не просто част от костюма му на мускетар, а и разумна предпазна мярка. Благодарение на тълпите по улиците, тази нощ се очакваше всичката измет на града да се измъкне от дупките си.
Сирен и Рене трябваше да чакат на опашка, докато приближат Правителствения дом, така че имаха достатъчно много време да чуят различни шеги и насмешки, отправяни към гостите. Когато дойде реда им, Рене подаде ръка на Сирен да слезе, после хвърли монети на носачите, за почерпка. Чу се ропот заради наметалата, които тя и Рене носеха, и които скриваха костюмите им, но Сирен нарочно не обърна внимание и бързо пристъпи към сградата.
Във вестибюла свалиха наметалата си. Сирен разтърси многопластовия газ в зелено и златно, от който беше направен костюмът й на горска нимфа. В същото време калта бързо беше изчеткана от ботушите на Рене от специално поставен там за целта прислужник. Присъствието им беше забелязано и те наместиха лентите на маските си по свободния начин, приет във венецианския двор, после се оставиха да ги заведат в балния салон.
Събирането на богато облечени и украсени със скъпоценности хора, свещниците, съдържащи стотици свещи, подобни на съзвездия, елегантните мебели край стените, отличната музика, храна и питиета и празничната обстановка — всичко това можеше да си съперничи само с Париж. В този задморски кът — Ню Орлиънс — всичко това беше блестящо. Нещо повече, гостите знаеха, че не е имало токова събиране в кратката история на града и подозираха, че може и да е последно. Това добавяше допълнителен чар към вълнението, предизвикано от маскарада, живо, почти трескаво удоволствие, че е нещо, за което ще се носят легенди. Никога гостите на маркиза не са се усмихвали толкова много и не са се смели така звънко, никога виното не бе имало такъв прекрасен вкус, а храната не е била като амброзия. Музиката завладя настроението, приповдигна го, докато прозорците не бяха отворени за хладината на нощта, която да разпръсне аромата на толкова много топли, пищни и неограничено напарфюмирани тела.
Навън отново беше заваляло, шумът и хладната влага нахлуха в стаята. Никой не обърна внимание. Какво значение има времето, когато предстоят толкова удоволствия?
Сирен танцува половин дузина танци — с Рене и Арман, веднъж с някакъв Арлекин и два пъти със светия крал Луи V, който имаше ореол за корона и за когото тя беше сигурна, че е губернаторът. Времето престана да има значение. Скрита зад маската си, в този момент не съществуваше нещо, което можеше да я засегне, дори и гледката на Рене в компанията на една дама, облечена като игуменка, която сигурно беше мадам Вудрьой. Тя беше извънредно щастлива в кръга от веселие, с ритъма на музиката и с физическата умора от танца, която туптеше във вените и в тила й. Тя откри у себе си способност за чисто веселие, способност да забрави грижите и неприятностите и да живее само за мига.
И тогава видя Гастон.
Това беше той — тя не се усъмни и за миг, независимо от маската. Никой, освен него не притежаваше тази комбинация от широки и здрави мускулести рамене и шапка от буйни къдрици като бога на пастирите Пан. Никой друг не би дръзнал да се появи на маскарада облечен в кожа и мокасини като воажор, речен плъх, само на крачка от контрабандиста.
Музиката тъкмо бе свършила. Сирен изпрати партньора си за чаша вино и се запъти към Гастон. Тя застана зад него, пред отворения прозорец.
— Какво си мислиш, че правиш тук?
Беше толкова вбесена, така уплашена и ядосана от това, че гласът й трепереше. Той се обърна да я погледне и през процепите на маската очите му бяха топли и разбиращи.
— Имах посещение от един господин, когото познаваш, скъпа. Той ме доведе.