Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Изненадата беше толкова голяма, че тя се спъна и падна на колене с разширени очи.
В този момент нападателите на Рене престанаха да се бият и хукнаха да бягат пред яростната му атака. Единият виеше с разрез от шпага надолу по ръката, другият се беше свил от кървяща дупка в гърдите и се олюля, когато се опита да се изправи. Рене бързо се обърна към Сирен. Мъжът с маската погледна нагоре, видя Рене, който идваше, видя трепкащата светлина на фенера да просветва влажна и червена по сабята му.
Маскираният бръкна в джоба на палтото си и извади пистолет. Сирен извика и се хвърли към него. Той се извъртя и се прицели. Спусъкът на пистолета изщрака. Видя се синкав проблясък, последван от шипящ звук.
Пистолетът беше мокър. Мъжът изпъшка, яростно го хвърли към Рене и побягна.
Рене видя пистолета още, преди да бъде хвърлен. Той вдигна ръка, опитвайки се да то хване, но ботушите му останаха в калта и спряха движението. Той се подхлъзна, олюля се, опитвайки се да остане прав. Тежката дръжка на оръжието глухо се удари в слепоочието му. Болката избухна като експлозия зад очите. Той падна на едно коляно в калта. Гореща кръв бликна по лицето му. Той чуваше глухите удари от бързи стъпки, когато маскираният мъж се хвърли в бяг, но не можеше да се помръдне да го последва.
Сирен с мъка се изправи на крака и се запрепъва към Рене. После коленичи до него. Ръцете й бяха толкова кални, че не можеше да го докосва с тях, но тя отпра парче плат от наметалото си и направи от него тампон, който притисна към раната.
— Добре съм — каза той. — Няма нищо.
Гласът му беше задъхан, но жизнен и малко рязък. Тя му повярва, независимо от кръвта, която се стичаше по лицето му.
— Да си отиваме, тогава.
Те станаха, измъквайки се от лепкавата кал и се отправиха към квартирата си. Пред тях, точно на ръба на осветеното от фенера пространство, се мерна силует. Беше момчето, което им осветяваше пътя. То се опитваше да си вземе фенера. Рене пръв го позна. Той пристъпи напред.
— Почакай, ей ти, момче! Ела тук.
Момчето се върна с разширени очи.
— Не знаех, мосю! Кълна се, не знаех!
Рене започна отново да вика, но Сирен стисна ръката му. Тя заговори с тих, успокоителен тон:
— Какво не си знаел? Кажи ни.
— Аз трябваше само да ви светя, това е всичко! Всичко!
— Знаем, нали ти платихме. Какво говориш?
— Другият мъж също ми плати. Този с пистолета. Каза, че трябва да ви осветя пътя, дори ако не искате да ми платите. Не знаех какво възнамерява да прави. Не знаех!
— Познаваш ли го? — попита Сирен.
Уличните момчета често знаеха неподозирани неща.
— Не, мадмоазел. Беше тъмно и той беше с маска.
До нея Рене бръкна в портфейла си и примижавайки от кръвта, която още се стичаше в окото му, измъкна една монета. Той я хвърли на момчето.
— Вярваме ти. Вземи си фенера и си отивай.
Момчето не се поколеба. То улови въртящата се монета и взе фенера, после си плю на петите, като че ли го гонеха демони. На Сирен й се искаше да направи същото. Гордостта и достойнството, и упоритото нежелание да позволи мъжът с маската да я накара да бяга я спряха. Това, и ръката на Рене под нейната, увеличиха смелостта и силата й.
Не подозираха колко кръв и кал има по тях, докато Марта не отвори вратата на къщата и те видяха ужаса на тъмнокафявото й лице. Възклицания и въпроси изместиха уплахата й и тя с треперещи ръце свали наметалата им. Настани ги пред камината и събу обувките им, после побърза да отиде в кухнята, където сложи да се топли вода за баня. Приготви им и напитка с ром, която настоя да изпият.
Дали от силата на рома или от това, че се стопли, треперенето на Сирен се поуспокои. Разцепеното слепоочие на Рене вече не кървеше. Когато Марта донесе превръзки и купа с топла вода, Сирен стана и отиде до нея.
— Позволи на мен — каза тя и взе парчето плат. — Ние те изплашихме, защо не изпиеш и ти една чаша?
— Мадмоазел е дама, която разбира — каза жената, освобождавайки мястото с очевидно облекчение.
— Няма нужда никоя от вас да ме глези — каза Рене, посягайки към марлята. — Мога да се справя и сам.
Сирен го отстрани.
— Ще го разкървавиш пак. Облегни се назад и стой мирно.
В очите на Рене проблесна весела искра при строгия й тон. Той се бе грижил за себе си с години, превързвайки много по-лоши порязвания и рани с набързо приготвени превръзки. Но не беше неприятно да се грижат за него, би могъл да се наслаждава на това. Той направи както му каза Сирен, скръствайки ръце на гърдите си в пълно послушание.
Сирен го погледна подозрително, но погледът в очите му беше ясен, търпелив, независимо от леката усмивка в ъгълчетата на устата му. За миг треперенето се върна в пръстите й и тя се почувства неловко, непоносимо непохватна. Оттегли погледа си от неговия, съсредоточавайки се свирепо върху това, което вършеше и постепенно ловкостта на движенията и самообладанието й се възвърнаха!