Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Добре — каза тя. — Сутринта ще вземем някакъв филм, който ще гледаш в библиотеката до офиса ми, след това ще си взема работа за вкъщи, така че следобед ще можеш да излезеш с колелото. А довечера може би ще успеем да поиграем боулинг.
Смяташе да прегледа досиетата в леглото, след като Боб си легне. Как беше озаглавил биографията си Греъм Грийн? „Начин на живот“, ето това е…
„Разбира се, мислеше тя, докато се бореше с чорапогащника си, предната вечер беше прекалила. Беше ходила у Колиър. Начин да прекараш вечерта…“
Беше позвънила на Колиър, по изключение го намери вкъщи и си изпроси поканата. Апартаментът му беше истинска бърлога, подът беше зарит с документи и книги, по ъглите имаше прах, а мивката сивееше от плесен и разсипано кафе. Едва се сдържа да не измъкне прахосмукачката и да почисти всичко.
Седнаха един до друг на дивана и тя му разкри всичко, прекъсвана два пъти от телефонните обаждания от полицията и от секретарката му: как се е надявала изкачването на Талак да предизвика нещо между тях, как според нея те много си приличат и наистина биха се разбирали; колко много харесва чувството му за хумор и разговорите им по най-различни теми; и как всички тези надежди и интереси се провалят поради общата им небрежност. Усети, че говори като адвокат, регулираше тембъра си, подбираше внимателно думите си, без да е доволна от обмислените технически похвати и дикцията си. А той изглеждаше невероятно далечен. Какво повече би могла да направи?
Проблемът беше, че и двамата бяха твърде предпазливи. Тя не можеше да му покаже спонтанните си чувства, ако и той не беше готов да откликне емоционално.
— Имаш ли нещо за пиене? — попита тя, мислейки си гузно, че биха се разбрали доста по-добре, ако си пийнат малко.
— О, Боже, съжалявам — каза той и донесе от кухнята две бутилки минерална вода. Ето защо разговорът протичаше така — студен, трезвен, пропадащ с всяка секунда.
Колиър започна добре, разказвайки й колко много му се иска също да обича живота, но когато разговорът засегна кандидатирането му за окръжната прокуратура, около което имаше проблеми, той стана апатичен. Беше загубил важно дело и се страхуваше, че това ще затрудни избирането му. А и работеше усилено със сержант Чейни и Пол върху случая със съпругата си. Той наистина мислеше, че е възможно да се открие шофьорът. А и обучаваше новата помощничка в офиса, Барбара Бенинг. А сега и случаят с убийството на Де Биърс… Всичко това ги накара да млъкнат и да си спомнят, че са противници в делото, и че трябва да внимават какво говорят. Колиър отчаяно се нуждаеше заседанието по делото Де Биърс да мине без засечка, а нейната работа беше да представи случая като достатъчно объркан, за да накара съдията да вдигне ръце и да го прекрати.
За Нина имаше и допълнителен проблем. Тя знаеше нещо и беше длъжна да му каже, ако искаше да бъде толкова честна и пряма, колкото очакваше да бъде той при подобни обстоятелства. Трябваше да каже и на него, и на полицията. Само че тя не мислеше да казва на никого за очилата, освен ако не трябваше да се закълне, под страх от лъжесвидетелстване.
— Нищо повече няма да се случи между нас, нали — каза тя накрая. — Два влака, разминаващи се в нощта и това е всичко.
— Около Коледа напрежението ще отслабне.
— Но сега е едва септември! За Бога, Колиър, нека да оставим обвиненията там, където им е мястото. Ако аз не те привличам, просто ми кажи.
— Напротив, Нина, привличаш ме. — Изглежда, за да подсили думите си, той най-после я докосна, погали косата й и спусна ръка по врата й.
— Не те моля да живеем заедно или да се женим, Колиър. Просто искам да…
— Зная, Нина. — Той въздъхна уморено. — Не мога да разбера що за късметлия съм, щом съм предизвикал интереса ти. Не го заслужавам. На теб ти харесва образът, който виждаш в съда. Но я ме виж сега. Огледай се наоколо. Срам ме е, но все още нямам стимул, за да се стегна и да се опитам да те спечеля. Вниманието ми е обсебено от толкова много неща. Не би било честно да ти давам аванси.
— Хрумвало ли ти е някога, че любовта стимулира? Благодарение на нея бихме имали време и енергия за всички останали неща.
— Ти си чудесна — каза Колиър, продължавайки да гали косата й, но погледът му блуждаеше, а гласът му беше вбесяващо апатичен. Тогава Нина взе изненадващо решение. Тя бавно разкопча блузата си и я свали. Наведе се към него, обви ръце около рошавата му глава и нежно го притисна към себе си.
— Помниш ли, когато ме целуна в планината? — попита тя тихо.
Той реагира, както би реагирал всеки очарован мъж. Прегърна я и започна да целува гърдите й, а тя затвори очи и се опита да не мисли. Лежаха един до друг на дивана и нежно се целуваха. Очите му бяха затворени. Тя усещаше лекото му, топло и равномерно дишане над лицето й.