Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Затвори вратата зад себе си с една ръка и я заключи, без да отделя очи от стаята и без да изпуска ножа от другата. Макар и едър, движеше се леко и грациозно. Провери методично сепаретата и кладенците с изпарения, и дори боксовата круша. Нямаше никой. Наведе се през прозореца, който беше разтворен докрай. Тесният прозорец не беше достатъчно широк, за да се промъкне. Синята униформа подчертаваше масивната му фигура.
Той отстъпи назад и издиктува в предавателя на китката си:
— Скочил е в градината. Оттук не го виждам. Блокирахте ли наоколо?
Изчака да му отговорят и избухна:
— Не можете да го намерите? Разбира се, че няма да можете, казвах ви да не махате агентите в този район.
Последва пауза.
— Знам, че работата е сигурна, че имате личния му RD номер, но все пак…
Човекът нервно запристъпва напред-назад:
— Трябва да сте напълно сигурни, че всички изходи са блокирани. Тези градини са свързани една с друга.
Нова пауза.
— Включихте ли следотърсачите? Камерите? Добре. Ха сте сплескали работата, и ще ви… — гласът му премина в ръмжене.
Огледа стаята за последно и отключи магнитите. Отвън, точно пред погледа му, бе паднал мъж с пробита длан.
— Тъпак — рече онзи с ножа. — Измитай се и прати чистачи.
— Къде ли може да е… — заекна другият.
— Знаех си, че на тебе не мога да разчитам. Аматьор с аматьор! — онзи с ножа изруга.
Това не можеше да продължи дълго. Секундите тиктакаха, а Хари се бе вкопчил в плочката на тавана с всичка сила.
Лежеше в мрака върху подпорите точно над едното сепаре. През тясна цепка наблюдаваше какво става долу. Тя бе единственият знак, че таванът е бил избутан нагоре и един от квадратите — разместван.
Трябваше да удържи плочката на място. Ръцете започваха да го болят от стискането.
Видя долу крак и ръка, които влязоха в освежителя, после човекът се обърна и се скри от поглед. Някой друг? Подкрепления?
Затвори очи, пръстите му бяха изтръпнали. Ставаше все по-зле. Започнаха да треперят.
Плочката беше тежка, трислойна — за звукоизолация. Изплъзваше му се — усещаше го. Щеше да…
Стъпките долу се отдалечиха, после една врата се затвори със съскане. Ключалката щракна.
Не издържа — плочката се изплъзна и тупна тежко на пода. Хари замръзна на място и се ослуша.
Ключалката не изщрака повторно. Чуваше се само мекото бръмчене на въздушните циркулатори.
Значи за известно време беше в безопасност. В безопасност и в капан.
Никой не знаеше, че е тук. Само с идеално претърсване можеха да го открият в толкова отдалечен района на Лицея.
И защо ли? Никой нямаше да забележи, че го няма. А и да забележеха, вероятно щяха да си помислят, че Съветът просто му е писнал и той се е прибрал вкъщи. Беше го казал на Министъра на секторната корелация.
Което означаваше, че убийците могат да си го търсят тихомълком с часове. Онзи с ножа беше убиец. И неизменно щеше да се сети да провери отново тук, да подхване отново тази диря. А и камерите из целия дворец сигурно вече го търсеха.
За късмет в освежителя нямаше камери. Заслиза надолу — почти се подхлъзна на свода на сепарето. Наместването обратно на тежката плочка изискваше гъвкавост и сила. Когато най-после успя да го направи, вече се беше задъхал.
Лежеше в мрака и мислеше. Картата на Дорс изникна по команда пред погледа му — цветовете и детайлите бяха още по-ярки в мрака. Разбира се, тя не показваше подробности в това пространство за пълзене. Беше се напъхал дълбоко в покрайнините на Лицея. Може би бе най-добре да излезе дръзко от освежителя. Ако достигнеше някоя тълпа…
Ако. Не обичаше да оставя съдбата си в ръцете на шанса. Затова продължаваше да лежи тук с надеждата, че няма да се върнат с шпионски уреди, които да усетят присъствието му.
Трябваше да действа. Как? Накъде?
Картата на Дорс му показа, че Градините на отдиха оформяха хитра плетеница около района с освежителите. Без съмнение убиецът би изгонил всички потенциални свидетели зад прозореца на този освежител. Ако можеше да се измъкне в градината…
Хари се усети, че мисли двуизмерно. Можеше да стигне повече обществени места като премине през няколко нива в двореца. Навън и надолу по коридора картата на Дорс показваше асансьорна шахта.
Нямаше представа как се е вместил е-лифт в тази сграда. Картата просто показваше правоъгълно отверстие със символа за лифт. Изгарящият страх караше мускулите му да се свиват и да треперят.
Запълзя нататък, не защото му беше ясно какво да прави, а точно обратното — нямаше никаква представа за следващата си стъпка. Мътни фосфорни нишки мъждукаха между плочките. Прахът гъделичкаше ноздрите му и полепваше по устните. Цапаше го хилядолетна мръсотия.