Страхът на Фондацията

Това беше толкова странно, че той забави ход и се замисли. Те и мъжете не го нападаха, а просто отрязваха пътя му.

По тези обществени коридори лесно можеха да преминат случайни свидетели. Искаха да го вкарат някъде насаме.

Чипът на Дорс показа картата на двореца. На нея Хари беше отбелязан като червена точка сред плана на етажа. Виждаха се и две странични алеи, напред, преди края на коридора… където сега пристъпиха двама мъже със скръстени ръце.

На Хари все още му оставаха два изхода. Свърна наляво в тясна алея, със стени, украсени с древни завети. Всеки от тях примигаше и се включваше глас — разказ за големи събития и велики победи, сега погребани под хилядолетно безразличие. Триизмерните екрани блещукаха с разноцветни спектакли, докато той се носеше покрай тях. Гласовете настояваха да изслуша техния разказ. Дишаше тежко и се опитваше да се концентрира.

Отпред имаше кръстовище. Стрелна се през него и забеляза мъжете, които се приближаваха отдясно.

Малък страничен изход под мавзолея на император Елинор Четвърти го отведе към портата, която разпозна. Това бяха освежителните сепарета — бледи врати, означени само с номера. Министърът на секторната корелация му бе казал, че са най-подходящи за срещи на четири очи.

За да стигне до тях, трябваше да прекоси малка пиаца. Отдясно изникна безмълвен мъж. Хари опита първата врата — беше заключена. Както и втората. Мъжът почти го настигаше. Дръжката на третата поддаде и Хари нахлу вътре.

Беше традиционна врата, окачена на панти. Той я затръшна с всичка сила. Мъжът удари тежко вратата и успя да промуши ръка вътре. Хари натисна с цялата си тежест. Противникът му удържа и втъкна десния си крак между вратата и касата.

Хари натисна още по-яко. Цепката между вратата и касата се стесни и притисна ръката.

Другият беше силен. Изсумтя, блъсна с рамо и цепката се разшири.

Хари се огледа — в освежителите нямаше никакво сечиво… Бръкна в токата си, извади древния скиптър за гласуване, завършващ с острие, и го заби яростно в дланта на мъжа — между третото и четвъртото кокалче.

Пръснаха кратки пулсиращи дъги, яркочервени. Мъжът извика „А-а-а!“ и пусна вратата.

Хари я затръшна и заопипва ключалката. Магнитните решетки изщракаха. Запъхтян, той се обърна и огледа освежителя.

Беше от най-добрите — просторен. Две кабини, лифт-кушетка и обилен запас от продукти. Няколко кладенеца с изпарения — където според мълвата разни хора често си губеха времето по луксозен начин. До отсрещната стена — боксова круша за тренировки. И тясно прозорче-цепка, също традиционно, отворено към градина от керамика и пясък. Пазеха го — да напомня за епохите, когато попадането тук в капана с лоши хора най-добре се избягваше чрез бърз изход.

Хари чу леко прищракване по вратата. Вероятно някой деполяризатор се наместваше, за да отключи магнитите. Огледа прозореца.