Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ясният пукот се усили. Нямаше да може да го изпревари и да стигне горната врата.
Застина на място. Можеше да издрала обратно надолу, но не смяташе, че ще стигне долното ниво навреме. Черната маса на е-клетката слизаше надолу, разрастваше се бързо, ужасяваше го.
Бърз проблясък на сини дъги, полъх — и спря. На горното ниво.
Звуковите буфери отрязваха дори и шума от отварянето на вратите. Хари изкрещя, но отговор нямаше. Той тръгна надолу, намирайки опипом дупките с крака, като пухтеше.
Горе нещо рязко изпращя. Е-клетката отново се заспуска.
Виждаше я как приижда. Тънки синьо-бели дъги се стрелкаха от емитерите, щом минеше край тях, и усилваха заряда. Хари се спускаше надолу с нарастващ ужас.
Една идея проблесна в ума му — бърза интуиция. Вятърът рошеше косата му. Насили се да огледа вагонетката. Четири квадратни щипци висяха отдолу. Бяха метални и биха издържали заряд.
Е-клетката почти го бе затиснала. Нямаше време за мислене. Щом масивната тежест надвисна над него, Хари скочи към първите щипци.
Вкопчи се в дебелия ръб. Остър, бръмчащ заряд накара очите му да се облещят от болка. Пращящият електрически поток потече през него. Ръцете и предмишниците му се вкопчиха здраво, обзети от електромускулен шок. Това го задържаше прикрепен към дебелата метална плоча, докато краката му ритаха безпомощно във въздуха.
Бе приел известна част от заряда на е-клетката. Сега електродинамичните полета на шахтата играеха в тялото му и го поддържаха. Не се налагаше ръцете да удържат цялата му тежест.
Ръцете и дланите го боляха. Остра болка се стрелкаше през треперещите мускули. Но се държеше. Ала токът преминаваше през гърдите — през сърцето му. Мускулите по горната част на тялото му се гърчеха в конвулсии. Той бе просто елемент от веригата.
Пусна лявата си ръка. Това прекъсна потока, но в него още имаше заряд. Острите болки в мускулите на гърдите му утихнаха, но продължаваха да го болят.
Покрай замаяния му поглед се носеха етажи. Поне се отдалечава от преследвачите, помисли си той.
Дясната му ръка се умори и той я смени с лявата. Каза си, че ако виси на една ръка и ги сменя, вероятно няма да се умори по-бързо, отколкото ако използва две ръце. Не го вярваше, но му се искаше да е така.
Как щеше да се измъкне от тази шахта? Е-клетката спря отново; Хари се вгледа в сянката, надвиснала над него като черен таван. В тази архаична част на двореца нивата бяха раздалечени едно от друго. Слизането до долното щеше да му отнеме няколко минути.
Е-клетката можеше да си снове насам-натам по шахтата, докато я извикат от най-долното ниво. Дори и тогава той можеше да се размаже в охранен буфер.
Значи хитрият му скок не го бе довел доникъде. Беше се намерил в капан по особено изобретателен начин, но все пак — в капан.
Ако на минаване успееше да се докопа до някой от аварийните ключове на вратите, отново щеше да го удари ток. Мускулите му щяха да застинат в агония. Как тогава да се вкопчи в нещо?
Е-клетката се издигна два етажа по-нагоре, слезе пет, спря, продължи да се спуска. Хари отново си смени ръцете и се опита да мисли.
Уморяваше се. Токовият удар бе поразил ръцете му и сега протичането на тока през обшивката на е-клетката ги караше да подскачат от пронизващи болки.
Не беше получил точно нужния заряд, за да се получи неутрален кипеж, и вследствие на това усещаше дърпане в ръцете надолу. Като копринени пръсти, боцкащи електростатични вълни го обливаха. Усещаше слаби токове от е-клетката, която нагласяше заряда така, че да компенсира гравитацията. Сети се за Дорс и за това как бе попаднал тук — всичко преминаваше покрай него като в трескав сън.
Поклати глава. Трябваше да помисли.
Пътниците вътре.
Пак смени ръце. Вече много го боляха и двете. После се залюля като махало, с все по-голям замах. На петото залюляване ритна здраво вагонетката. Яко тупване — стената беше солидна. Удари още няколко пъти твърдия метал, после увисна и се заслуша. Без да обръща внимание на болката в ръката.
Никакъв отговор. Изкрещя дрезгаво. Вероятно вътре не се чуваше нищо.
Тези древни е-клетки отвътре бяха пищно украсени, спомни си той — атмосфера на кадифен комфорт. Кой ще ти забележи някакви си слаби звуци, идещи отдолу?
Е-клетката отново се задвижи нагоре. Той напрегна ръце и краката му се заклатиха безцелно над мрачната бездна. Чувството, което изпита щом полетата го подеха и заиграха по кожата му, беше странно. Космите по цялото му тяло настръхнаха. Тогава му просветна.
Зарядът му бе приблизително равен на този на клетката — значи вече нямаше нужда от нея!