Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Хари тръсна глава.
— Добра работа си свършил. Впечатлен съм. Публикувай го.
— Смятах да не вдигаме шум около психоисторията.
— Това е дребен елемент. Хората ще си мислят, че слуховете са раздути версии на ето това.
— Ако хората разберат за психоисторията, тя не върши никаква работа.
— Безопасно е. За елемента дълголетие ще се пише много и това ще прекрати спекулациите.
— Мислиш, че ще е прикритие от имперските шпиони?
— Точно така.
Юго се ухили.
— Смешна работа — шпионират дори „украшението на Империята“. Така те нарече Клеон миналата седмица на кралския прием.
— Така ли? Не съм го чул.
— Беше доста вдълбочен в онези истории с ходатайствата. Прехвърли ги на някой друг.
— Имаме нужда от повече ресурси за психоисторията.
— Защо просто не позволиш да потекат пари от императора?
— Ламурк ще разбере и ще го използва срещу мен. Фаворизиране във Висшия съвет и тъй нататък. И сам можеш да напишеш тази история.
— М-да, вероятно. Ама ще е много по-лесно.
— Идеята е да си траем. Да избягваме скандалите, а Клеон нека си танцува дипломатическия танц.
— Клеон каза също и че си „цвете на интелекта“. Записах ти го.
— Зарежи го. Цветята, които израстват твърде нависоко, ги късат.
10.
Дорс стигна до дворцовия вестибюл с висок таван. Там императорската стража я спря.
— По дяволите, тя ми е жена! — вбеси се Хари.
— Съжаляваме. Строга заповед.
— И оня, дето го пребих на приема — и той може да е бил подсторен от…
— Ламурк, точно така — усмихна се Хари. — Всички червееви дупки водят към Ламурк.
— Не забравяй академичния потентат.
— Тя е на моя страна!
— Тя иска да стане Първи министър, Хари. Всички мелници за слухове го твърдят.
— Бих й харизал поста с радост — измърмори той.
— Не мога да ти позволя да влезеш там.
— Това тук е дворецът — той махна към синьо-златните орнаменти по обширния портал. — Навсякъде има имперски войници.
— Не ми харесва тая работа.
— Виж, разбрахме се да опитаме да се промъкнем — и не се получи, точно както ти казах. Честно си беше. Ти и без това нямаше да минеш през проверката за оръжия.
Зъбите й изящно се впиха в долната й устна, но тя не каза нищо. Нито един човекоподобен не би успял да се промъкне през тукашния силен екран.
— Значи влизам, споря, срещаме се тук отвън…
— У тебе ли са картите и данните, които ти предоставих?
— Естествено, във вградения чип. Мигна ли три пъти, вече съм ги прочел.
Той си имаше чип, вграден в шията, за запаметяване на данни — безценен помощник за един матист на конференции. Стандартно устройство, осигуряващо достъп веднага. Микролазер изписваше образ на гърба на ретината — цветове, 3D, спретнат пакет от графики. Тя му бе инсталирала много карти и данни за Империята, двореца, последните приети закони, забележителни събития — за всичко, което можеше да възникне в дискусиите и протоколите.
Суровият й израз се смекчи и той видя отдолу жената.
— Аз просто… моля те… пази се.
Той я целуна по носа.
— Винаги се пазя.
Минаха сред легионите кибици, стълпили се във вестибюла, които нагъваха хапки от плаващите във въздуха подноси.
— Империята се срива, а те виж какво си позволяват! — изфуча Хари.
— Осветена от времето традиция — обади се Дорс. — Бомун Щедри не обичал да се бави яденето, а това наистина си било основното му занимание. И наредил във всяко от именията му да се готви храна и за четирите му хранения, в случай че се окаже там. Тук раздават излишъците.
Хари не би повярвал на подобна невероятна история, ако не му я бе разказала историчка. Имаше цели групички хора, които просто живееха тук и използваха някоя мижава службица като предлог за безкраен банкет. Двамата с Дорс се разхождаха сред тях — бяха пуснали рефракторните пари, които замъгляваха образа им. Ако ги разпознаеха, паразитите веднага щяха да се лепнат.
— Дори сред цялото това пъчене тук ти си мислиш за онзи проблем с Волтер, нали? — прошепна тя.
— Опитвам се да схвана как са го копирали от нашите файлове.
— А някой го е потърсил само преди часове? — упрекна го тя. — И когато не си му го дал, те просто са го откраднали.
— Вероятно агенти на Империята.
— Това не ми харесва. Може да се опитат да те забъркат още по-надълбоко с онзи скандал в Джунин.
— И все пак старото антисим табу се пропуква — той вдигна наздравица насреща й. — Хайде да го забравим. Сега изборът е между симове и стимове.