Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — тя се бе концентрирала върху Хари и симулациите й изглеждаха малък страничен проблем.
— Аз ги редактирах преди много хилядолетия, за да премахна знанията, които според мен бяха вредни за хората. Но трябва да прегледам пак тази редакция.
— Редактиране? Изрязване на информация като например за това, къде точно се намира Земята?
— Те знаят по-маловажни данни — например как луната на Земята затъмнява нейната звезда — невероятно точно съвпадение. Това би стеснило издирването.
— Разбирам. — Никога не й го бяха казали и усети, че това събужда в нея странни емоции.
— И преди ми се е налагало да го правя. Става Богу, спомените на всеки отделен човек умират с него. Симулациите — не.
Тя усети в думите му тъмна, тежка мъка. Нещо повече, улови проблясък от неговия поглед към нещата, който се оглежда назад през тунела от дълъг труд и тежки жертви, разтегнал се през десетки хилядолетия. Тя беше сравнително млада: нямаше и два века.
И все пак разбираше, че роботите е трябвало да бъдат безсмъртни.
Това изискване се появило, защото се налагало вечно да бдят над човечеството. Хората са постигали продължаването на културата си, като са предавали на следващите поколения най-важното, което ги е свързвало.
Но на роботите не можело да бъде позволено да се възпроизвеждат като хората.
Да се възпроизвеждаш означавало да еволюираш. Във всеки метод на размножаване неизбежно щяла да се промъкне грешка. Повечето биха предизвикали смърт или ненормално поведение, но някои грешки биха променили неуловимо следващото поколение роботи. Част от тези промени биха били неприемливи, погледнато през обектива на Четирите закона.
Най-очевидният принцип на подбор, характерен за всички самовъзпроизвеждащи се по обичайния начин организми, бил собственият интерес. Еволюцията възнаграждавала налагането на собствена кауза. Основната сила, която избирала оцеляващите, била покровителството над индивида.
Ако собственият интерес на един робот можел да влезе в конфликт с Четирите закона, неизбежно би възникнал робот, който — въпреки външния вид и сложните последици — би поставил себе си над човечеството. Такъв робот не би скочил между човек и връхлитаща кола.
Или между човечеството и надвисналата в галактическата нощ заплаха…
Така че Р. Данийл Оливо в Оригиналния план трябвало да бъде безсмъртен. Можело да се правят само роботи за ползване със специална цел като нея. До органиформения вариант бяха стигнали след многовековни тайни изследвания — за изпълняване на необикновена задача като оформянето на пашкул — и емоционален, и физически — около някой си Хари Селдън.
— Искащ да изтриеш всички симулации навсякъде?
— В идеалния случай да — отвърна той. — Те могат да произведат нови роботи, да освободят древните знания, дори да разкрият…
— Защо млъкна?
— Има исторически факти, които няма нужда да знаеш.
— Но аз съм историк.
— Ти си по-близо до човек от мен. Някои знания е най-добре да бъдат оставени за такива като мен. Повярвай ми! Трите закона плюс Зерот имат дълбоки приложения — такива, за които Създателите им не са се досетили — и не са можели. Под влияние на Закона на Зерот ние, роботите, трябваше да изпълним определени действия… — той се улови и рязко тръсна глава.
— Много добре — рече тя неохотно, безплодно взирайки се в безстрастното му лице. — Приемам. И ще отида с него на онова място.
— Ще имаш нужда от техническа помощ.
Р. Данийл съблече ризата си и разкри напълно убедителна човешка кожа. Той внимателно постави два пръста под едното си гръдно зърно и натисна. Гърдите му се разтвориха надлъжно на може би пет сантиметра. Той извади катраненочерен цилиндър, колкото кутрето му.
— Отстрани са кодирани инструкциите за оптично четене.
— Напреднали технологии на един изостанал свят?
Той си позволи да се усмихне.
— Трябва да е безопасен, но си има нужда от предпазни мерки. Винаги. Не се тревожи прекалено. Съмнявам се, че дори и сръчният Ламурк ще успее да прати достатъчно бързо агенти на Панукопия.
Част четвърта
Панукопия
БИОГЕНЕЗА, ИСТОРИЯ НА — … по този начин съвсем естествено било биолозите да използват цели планети като експериментални резервати и да проверяват в голям мащаб основните идеи за човешката еволюция. Произходът на човека си оставал мъгляв, а самата планета родител (Земята) — неизвестна, макар че за тази роля имало хиляди сериозно подкрепяни кандидати. Някои примати по пръснатите галактически зоопаркове съвсем явно били свързани с този спор. В началото на Постсредния период цели светове били посвещавани на изследването на тези очевидно първични видове. Един такъв свят постигнал невероятен напредък в нашата връзка с пановете — макар да е показателна, не можело да се стигне до твърди заключения — твърде много от годините между нас и дори толкова близки наши роднини като пановете тънат в мрак. По време на упадъка на имперската наука тези експерименти дори били превърнати в забавление за аристокрацията и заслугократите в отчаян опит да останат на самоиздръжка, след като дотациите от Империята били спрени…