Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Под живописния купол се бяха събрали няколко хиляди души. За да пробва мъжа и жената, които ги следваха като сенки, Дрос го поведе напосоки. Хари бързо се уморяваше от подобни маневри. Дорс — вечно изучаваща обществото — му сочеше знаменитостите. Тя сякаш си мислеше, че това би го развълнувало или поне би го отвлякло от предстоящата среща. Неколцина го разпознаха въпреки изпаренията на рефракторите и се наложи да поспрат и поговорят с тях. При подобни разговори по отколешна традиция никога не се казваше нищо съществено.
— Време е да влизаш — предупреди го Дорс.
— Забеляза ли сенки?
— Три, мисля. Ако те последват вътре в двореца, ще предупредя капитана.
— Не се тревожи. В двореца е забранено да се внася оръжие.
— Методите ме безпокоят повече от възможностите. Лепенката убиец забави детонацията си, точно колкото да я махнеш.
Но ме накара да бъда достатъчно бдителна, че да нападна онзи професор.
— И ти забраниха да влизаш в двореца — довърши Хари. — Според тебе хората вечно предприемат сложни маневри.
— Не си чел много история на имперската политика, нали?
— Слава Богу, не.
— Само щеше да се тревожиш. — Тя го целуна с внезапен, смайващ плам. — А да се тревожа, това на мен ми е работата.
— Ще се видим след няколко часа — рече Хари нехайно, въпреки мрачното си предчувствие. „Надявам се“ — добави наум.
Той влезе в същинския дворец, мина през обичайните проверки за оръжие и служители по протокола. Нищо — дори карбонов нож или имплозивче не можеше да убегне на многомуцунестите им обдушвачи и обгледвачи. Хилядолетия по-рано убийствата на императори бяха станали нещо толкова обичайно, че се били превърнали едва ли не в спорт. Сега традицията и технологиите се бяха обединили, за да осигурят уникалната безопасност при подобни официални случаи. Висшият съвет се събираше за преглед от императора и затова неизменно присъстваха батальони от служители, съветници, важни личности и кибици с жълти сака. Паразитите му се лепяха с обиграна грация.
Пред лицея течеше традиционната благосклонна щедрост — първоначално една дълга маса, а сега — дузина, стенещи под изобилното ядене.
Щедростта преди делови събрания беше мандатна — приемане на императорското благоволение. Само да минеш покрай нея се приемаше за обида. Хари си гризна от това-онова, докато прекосяваше зала „Стрелец“. Шумните тълпи неуморно кръжаха най-вече в поредицата от церемониални килии покрай стените, всяка преградена от акустична завеса.
Хари влезе в малка звукоизолирана килия и изведнъж врявата утихна. Бързо прегледа бележките си по дневния ред на Съвета — не искаше да се прояви като пълен невежа. Тези типове от Висшия съвет гледаха с презрение на всяко отклонение от протокола. Медиите, макар и да не бяха допускани в лицея, след подобни събрания вдигаха шум седмици наред и разнищваха нюансите на всеки гаф. Хари мразеше всичко това, но щом беше в играта, трябваше да я играе.
Спомни си как по-рано Дорс бе споменала между другото Леон Свободолюбиви, който веднъж бе дал цял банкет за министрите си. Плодовете можели да се отхапват, но после стягали зъбите на нищо неподозиращия гост и те оставали така, докато не ги освободят с дигитална команда. Разбира се, командите идвали само от императора след известни забавни молби и унижения пред другите гости. Носеха се упорити слухове и за по-мрачни капани, чрез които Леон се наслаждавал в личните си покои.
Хари мина през звуковата завеса и пое по по-старите странични коридори, водещи към лицея. Картата на ретината му очертаваше тези древни и старомодни пътища, защото малцина минаваха оттам. Антуражът му послушно го последва, макар и някои да се намръщиха.
Вече ги знаеше що за хора са. Искаха да ги видят как шестват и разделят тълпата от прости служители на сектора. Броденето из сумрачни коридори без блъсканицата в тълпата не беше храна за егото им.
В края на тесен коридор се издигаше статуя в цял ръст на Леон, държащ традиционния екзекуторски нож. Хари спря и погледна мъжа с ниско чело, дебелите вени по десницата му, стиснала ножа. Отляво имаше кристален глобус с мъгловино. Скулптурата беше без каквито и да е недостатъци и несъмнено ласкателна за императора по времето, когато е била изваяна. Ножът си беше съвсем като истински и двуострото му острие лъщеше.
Някои смятаха времето на Леон за най-древното Добро старо време, когато редът е изглеждал нещо естествено, а Империята безпрепятствено завладявала нови свежи светове. Леон бил брутален, ала много обичан. Хари искаше психоисторията да проработи, но ако я превърнеха в средство за възобновяване на подобно минало?