Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Поне беше приятна теория. Дали имаше кураж да я пробва?
Пусна се. Започна да пада.
Но бавно, бавно. Докато се носеше покрай етажа надолу, го лъхна бриз, после пак. Ръцете му закрещяха от облекчение.
След като се беше пуснал, бе запазил заряда си. Полетата в шахтата го бяха обгърнали и абсорбираха инерцията, сякаш самият той бе е-клетка.
Но несъвършена. С постоянната обратна връзка между е-клетката и стените на шахтата зарядът нямаше да се задържи дълго.
Над него се изкачваше истинската е-клетка. Погледна нататък и я видя да се отдалечава. Синята фосфорна линия се удължаваше.
Надигна се леко, спря, отново започна да пада. Шахтата се опитваше да компенсира и за е-клетката, и за него, заряда-натрапник. Програмата за контролиране на обратната връзка бе неспособна да разреши толкова сложен проблем.
Съвсем скоро ограничената система за контрол вероятно щеше да реши, че е-клетката е нейна работа, а той — не. Тя щеше да спре е-клетката, да я застопори на някакво ниво и да се отърве от него.
Хари усети как забавя ход, спира и отново продължава да пада. По кожата му се гонеха ручейчета заряд. Електрони пращяха в косите му. Въздухът край него му се струваше еластичен, оживял от електричните полета. Кожата му се гърчеше в огнени спазми, особено по главата му и в прасците — където се акумулираше най-голям заряд.
Отново забави ход. В смътното фосфорно сияние видя как отдолу се задава етаж. Стените се тресяха от заряди; усети мек, гъбест натиск.
Може би можеше да използва това. Протегна се встрани, сви крака и тласна гуменото електростатично поле.
Заопипва неловко мекото съпротивление. Набираше скорост, падаше като перце. Протегна ръка към една емисионна дупка и синьо-бяла светкавица простреля ръката му. Тя се сгърчи и той изохка от внезапна болка. Цялата му предмишница и длан изтръпнаха.
Вдъхна, за да прочисти внезапно разводненото си зрително поле. Стената се изнизваше край него все по-бързо. Задаваше се етаж и той висеше само на метър от стената на шахтата. Започна да маха като плувец с пояс из гъвкавото електростатично поле.
Горният край на вратата премина покрай него. Той ритна отварачката за спешни случаи, не улучи, ритна отново и този път уцели. Вратите започнаха да се разтварят. Усука се и се вкопчи с лявата си ръка в прага.
Нов заряд през ръката. Пръстите му се сгърчиха. Увисна на схванатата си ръка и се тресна в стената. Нов електрически разряд премина през него. Беше по-малък, но десният му крак се схвана. Агонизирайки, той вкопчи десницата си в прага и увисна.
Вече бе възвърнал пълната си тежест и сега висеше немощно до стената. Левият му крак напипа дупка и се пъхна в нея. Придърпа се леко нагоре и откри, че силите му са свършили. Болка прониза изтерзаните му мускули.
Разтреперан, той фокусира поглед. Очите му бяха точно над прага. Далечни викове. Обувки в официалния син цвят на Империята търчаха към него.
Дръж… дръж се…
Жена в униформа на Тюрбановата гвардия коленичи пред него. Веждите й бяха смръщени.
— Сър, вие какво…
— Извикайте… Специалните… — изхриптя той. — Кажете им… че… съм минал оттук.
Рандеву
— Ако си стоим в апартамента и изобщо не излизаме от университета Стрилинг…
— Не — отсече Р. Данийл Оливо. — Инцидентът с Хари е твърде сериозен.
— Тогава къде?
— Извън Трантор.
— Не съм добре запозната с другите светове.
Оливо махна с ръка.
— Имам предвид една бележка в последния ти доклад. Той се интересува от фундаменталните човешки подтици.
Дорс се намръщи.
— Да, Хари все повтаря, че имало още липсващи елементи.
— Добре. Съществува един свят, където ще може да изследва точно това. Може би ще успее да открие ценни компоненти за своите уравнения модели.
— Примитивна планета? Това би било опасно.
— Става въпрос за ужасно ненаселено място, което не крие толкова много заплахи.
— Бил ли си там?
— Навсякъде съм бил.
Тя разбираше, че това не може да е вярно в буквалния смисъл. Бързо пресмятане показваше, че дори и Р. Данийл Оливо би трябвало да е посетил по няколко хиляди свята през всяка година от живота си. Трайното му присъствие се простираше отвъд дванайсетте хиляди години от основаването на династията Камбал на Трантор. И наистина, бяха й казали — макар да беше трудно за вярване — че той идва от самите Първи епохи на междузвездните полети преди повече от двайсет хиляди години.
— Защо и двамата не отидем с него…?
— Аз трябва да остана тук. Симулациите продължават да живеят в мрежата на Трантор. След като бъде подключена и Макромрежата, те ще могат да се мултиплицират из цялата Галактика.