Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Кои сте вие? Какво искате от мене?
С тия думи той искаше да узнае миналото на преселниците, и то за пръв път. Може би след това щеше да разкаже и своето минало.
С няколко думи Сайръс Смит описа всичките преживелици на преселниците от бягството им от Ричмънд, как се бяха спасили и с какво разполагаха сега.
Непознатият го слушаше с изострено внимание.
После инженерът разказа кои бяха всички те — той, Джедеон Спилет, Хърбърт, Пенкроф, Наб — и добави, че след пристигането си на остров Линкълн най-голяма радост са изпитали след завръщането от островчето, когато са се сдобили с още един другар.
При тия думи непознатият се изчерви, отпусна глава на гърдите си и го обзе страшно смущение.
— А сега, като знаете кои сме — добави Сайръс Смит, — ще ми подадете ли ръката си?
— Не — отвърна глухо непознатият, — не! Вие сте честни хора! А аз!…
Глава XVII
Последните думи оправдаха предчувствията на преселниците.
В живота на тоя нещастник имаше някакво тежко престъпление, което той в очите на хората може би беше изкупил, но неговата съвест още не му прощаваше. Във всеки случай угризения измъчваха виновника, той се разкайваше и новите му другари сърдечно щяха да стиснат ръката, която му искаха, но той не се смяташе достоен да я подаде на честни хора! Все пак след случая с ягуара той не се върна в гората и от тоя ден не напусна околностите на Гранитния дом.
Каква тайна се криеше в живота му? Непознатият щеше ли да заговори някой ден? Бъдещето имаше думата. Във всеки случай решиха никога да не го разпитват за тайната му и да се държат с него, сякаш нищо не подозират. Няколко дни животът си течеше както преди. Сайръс Смит и Джедеон Спилет продължаваха да работят заедно ту като химици, ту като физици. Дописникът се разделяше с инженера само за да отиде с Хърбърт на лов, тъй като не беше разумно да оставят момъка да се скита сам в гората и трябваше да си отварят очите.
Непознатият работеше настрани и продължаваше да си живее както преди, не се хранеше никога с преселниците, спеше под дърветата на възвишението и винаги отбягваше другарите си. Сякаш наистина обществото на тия, които го бяха спасили, му беше непоносимо!
На 10 декември, една седмица след завръщането си в Гранитния дом, непознатият се яви пред Сайръс Смит и му каза тихо и смирено:
— Господине, имам една молба към вас.
— Каква е тя?
— На четири-пет мили оттук, в полите на планината, имате една кошара за домашни животни. Тия животни се нуждаят от гледане. Ще ми позволите ли да живея там, при тях?
Сайръс Смит погледна за миг нещастника с чувство на дълбоко съжаление, после му каза:
— Приятелю, в кошарата има само ясли, които са едва удобни за животните…
— За мен и това е много, господине.
— Приятелю — продължи Сайръс Смит, — ние никога няма да ви пречим с нищо. Искате да живеете в кошарата. Добре. Но винаги ще бъдете добре дошъл в Гранитния дом. Щом искате да живеете в кошарата, ние ще вземем всички необходими мерки, за да се настаните там по-удобно.
— Няма нужда. Там всякак ще ми е добре!
Инженерът веднага съобщи на другарите си предложението на непознатия и решиха да построят в кошарата дървена къща и да я направят колкото се може по-удобна.
Още същия ден преселниците отидоха в кошарата с необходимите сечива и преди да изтече седмицата, къщата беше готова да приеме обитателя си. Тя се издигаше на двадесет крачки от яслите и оттам беше лесно да се наглежда стадото муфлони, което броеше вече над осемдесет глави. Приготвиха скромна покъщнина — легло, маса, пейка, скрин, сандък — и пренесоха в кошарата оръжие, бойни припаси и сечива.
На 20 декември къщата в кошарата беше напълно привършена. Инженерът съобщи на непознатия, че жилището му е готово, и той отговори, че още същата вечер ще преспи там.
Нея вечер преселниците се бяха събрали в голямата стая на Гранитния дом.
Те разговаряха вече, когато се похлопа леко на вратата. Непознатият влезе почти веднага и каза направо:
— Господа, преди да се разделя с вас, мисля, че е добре да ви разкажа миналото си. Изслушайте ме.
Тия прости думи поразиха силно Сайръс Смит и другарите му.
Инженерът стана.
— Ние не ви питаме нищо, приятелю — каза му той. — Ваше право е да мълчите…
— Мой дълг е да говоря.
— Седнете тогава.
— Ще остана прав.