Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Бих го посъветвал да го прави, ако му е мил животът — промълви Аштън.
Лианор вдигна бавно поглед към баща си.
— Мисля, че трябва да си почина за момент — прошепна тя, докато се бореше с пристъпа на гадене, който се засилваше с всяка минута. — Чувствам се ужасно зле.
Самъртън погали ръката й в прилив на нежност и в зачервените му воднисти очи се появи съчувствие.
— Ще доведа Мегън, малката ми. Може би тя ще може да ти помогне.
Лианор облегна глава на стената на каретата и й се прииска да си е вече вкъщи. С малка, обшита с дантели кърпичка попи потта от лицето си.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Тя отвори очи. Аштън стоеше на крачка от нея. Обгоря лото му от слънцето лице бе загрижено, а очите му я гледаха ласкаво и нежно.
— Не ти ли е добре? — попита той.
Лианор погледна покрай него към мъжа, който се приближаваше с широки крачки.
— Моля те, върви си — помоли тя уплашено. — Малкълм идва.
Аштън отвори вратата на каретата, подпря я с рамо, взе Лианор на ръце и я положи във вътрешността на закритата кола.
— Какво става тук? — попита остро Малкълм и застана до тях. Хвана Аштън за лакътя, за да го обърне към себе си.
— Извинете, мистър Синклер. Изглежда, че дамата е болна, а не видях да бързате да й се притечете на помощ — погледна го ледено той.
Лицето на Малкълм се зачерви до корените на косата. Малкълм знаеше последствията, ако предизвикаше Аштън сега.
След като не забеляза нищо по-застрашително от едно гневно намръщване, господарят на Бел Шен отстъпи крачка назад и погледна Лианор, като докосна периферията на шапката си.
— Пожелавам ви лек ден, мадам. Сигурен съм, че скоро ще бъдете по-добре.
— Благодаря — промълви тя и хвърли загрижен поглед към Малкълм. Мъжът й видя как Аштън се качи в собствената си карета и студените му очи го изпратиха с неприкрита омраза.
Лианор изтича надолу по стълбите, без да се интересува, че гънките й голи глезени се виждат под полите на нощницата. Пеньоарът й се развяваше след нея като крила на странна птица. Сърцето й биеше лудо. Тя току-що беше започнала утринния си тоалет, когато до ушите й достигна гневният рев на Малкълм. Нямаше нужда някои да й казва, че Аштън е причината за този изблик. Питаше се само какво е направил този път, за да подлуди така Малкълм.
Предната врата беше отворена и тя видя мъжа си да стои на верандата с ловната двуцевка в ръце, наметнал с хавлия голите си рамене. Явно тъкмо се е бръснел, защото лявата му буза все още беше покрита с пяна. Косата му беше разрошена, краката му боси. На партера Лианор поспря и загледа изпитателно Малкълм. Той наблюдаваше нещо и не я чу да идва. Внезапно изригна проклятия и с един скок се прехвърли през верандата.
Лианор изхвърча навън, изпълнена със страх, че той може да убие Аштън. Няколко малки, натоварени догоре лодки тъкмо влизаха в заливчето долу. От тях слязоха Аштън и половин дузина от неговите хора. Докато няколко души измъкваха лодките на брега, други нарамваха вързопи и сандъци. Един от тях видя Малкълм да тича с пушката в ръце. Той предупреди с вик другарите си и те се разбягаха на всички страни. Аштън не мръдна от мястото си, като че искаше да предизвика нападателя си да стреля. Лианор, която се страхуваше точно от това, нададе вик, Малкълм вдигна оръжието, прицели се и натисна спусъка. Чу се силен гръм и Аштън се хвърли встрани. Малък пясъчен фонтан се издигна нагоре, когато сачмите се забиха в земята там, където току-що беше стоял.
Малкълм се прицели отново, като следваше лъкатушното движение на Аштън по дюните. Той дърпаше бавно спусъка със злобен смях. Когато Лианор го настигна, вдигна двете си ръце и удари отдолу цевите на оръжието. Дулата се насочиха нагоре и вторият заряд изгърмя към небето. Почти веднага Малкълм се обърна рязко и ударът му я повали по гръб на пясъка. В мозъка и блесна ярка светкавица и тя видя тъмната фигура с вдигнатия ръжен в ръка.
— Мръсница такава! — изсъска Малкълм, запокити пушката настрана и се хвърли върху нея. — Ще те науча аз теб как ще ми се пречкаш втори път!
Сграбчи я за раменете, изправи я и се засили да я удари, когато с крайчеца на окото си забеляза Аштън да тича през дюните с изкривено лице. Той блъсна Лианор, за да освободи ръцете си, но не му остана време да се подготви за нападението.
Аштън го удари с рамо в гърдите и го повали със себе си в пясъка. Долу хвана хавлията около врата на Малкълм, скочи на крака и издърпа и врага си нагоре. Загубил напълно равновесие, Малкълм залитна безпомощно. Силен юмрук го удари в корема, веднага последван от втори в слепоочието. Докато юмруците на Малкълм удряха празното пространство в отчаян опит да се защити, Аштън обработваше лицето и тялото на омразния си съперник с добре премерени удари. Накрая кръстоса двата края на кърпата около врата на Малкълм, раздруса го с нея насам-натам, докато чу тракането на зъбите му, и изръмжа: