Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Разтри чело с надежда да намери най-после процеп в онази стена, която държеше в плен паметта й. Да можеше само там да намери някакво място за Аштън, някакъв скъп момент, за който да си спомни… Но още преди да опита, знаеше, че е безполезно. Той принадлежеше към настоящето, не към миналото й.
Слънцето я заля с трепкащите вълни на маранята и в съзнанието й бавно се появи един мираж. Намираше се на някакъв бряг, кой знае къде. Едно момиче с червеникаворуса коса строеше пясъчен замък, малка кукла лежеше до него на земята. Момичето беше тя самата. Или беше Лиарин? Зрителното й поле беше ограничено, сякаш гледаше през някакъв къс тунел. Децата, които бяха може би по на шест години, се смееха и пищяха, гонеха се по пясъка. Тогава от далечината прозвуча женски глас: „Лианор“, извика той. Другото момиче се обърна и закри очи с ръка. „Лиарин!“ Сега зрителното и поле се разшири и тя видя жената, която познаваше като Нани, да стои на едно тревисто възвишение. Зад нея се издигаше провинциална къща с внушителни размери. „Елате сега и двете — каза жената с червеното лице. — Крайно време е да хапнете нещо и да поспите, преди да се е върнал баща ви.“
Видението избледня и Лианор премигна, когато действителността отново влезе в правата си. Страхуваше се да извика отново тази сцена, но остана един въпрос. Беше ли този момент част от спомените й, или бе само някаква желана картина, породена от най-смелите й надежди? Ако другото момиче реагира на първото име, то…
Тя крачеше напред-назад по верандата и си блъскаше мозъка в търсене на някакъв знак, на някаква опорна точка. Нещо, което би я насочило по пътя към истината.
— Лианор!
Тръпки полазиха по гърба й, когато това име нахълта в мозъка й, но това беше пак действителността. Този път в образа на Робърт Самъртън, който, грижливо облечен, бързаше по стълбите нагоре. Бузите му бяха тъмночервени и изглеждаше силно ядосан.
— Не трябва да излизаш навън по нощница, момиче, където всеки може да те види — укори я той. — Влез вътре и се облечи.
Лианор се канеше да изпълни желанието му, но забеляза как очите му поглеждат нервно към плажа. Последва любопитно посоката на погледа му и видя причината за неговото безпокойство. Аштън излизаше от водата и колкото и добре да беше изглеждал, като влизаше в морето, то сега вече бе зашеметяващ. Косата му бе мокра, капките вода по него блестяха на слънцето и тъмната му кожа лъщеше като рицарска ризница. Тя разбираше какво смущава най-много баща й. Беше незначителната по размери дреха, която покриваше голотата му, и сега, натежала и плътно прилепнала от водата, не служеше дори за това.
— Този човек трябва да си е загубил ума! — Чувството за свян на Робърт Самъртън беше дълбоко накърнено. — Да се перчи така и да ти се показва! За каква те мисли всъщност? За някаква разпусната жена ли? Та това не е гледка за една дама!
Лианор потисна развеселена усмивката си, но преди да влезе в стаята си и да затвори вратата към верандата, хвърли към мускулестата фигура на плажа последен възхитен поглед.
Робърт Самъртън побърза по стълбите надолу, за да поиска обяснение от почти голия Аштън. Едно е да ти покажат голите бедра и напиращата плът на една жена в дом с лошо име, но съвсем друго е да си принуден да станеш свидетел как един мъж се показва толкова разголен пред една дама… При това пред благородна дама!
Самъртън засука нагоре краищата на мустаците си.
— Един момент, искам да си поговорим с вас — извика той.
Аштън се спря и зачака с въпросително повдигнати вежди Самъртън да стигне до него. Треперещ от вълнение, бащата на Лианор размаха показалец пред носа му.
— Ама че морал имате, да се разхождате така пред очите на дъщеря ми. Обръщам ви внимание, че тя е дама!
— Знам това — отвърна учтиво Аштън и по този начин пресече отчасти яда на Самъртън.
— Но вие, сър, не сте джентълмен, мога да ви го кажа — продължи белокосият мъж, като изгледа Аштън неодобрително от главата до петите. — Я се погледнете! Вие сте съвсем гол! И така да се изправите пред дъщеря ми!