Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Аштън си спомни, че беше разказвал на Марелда за собствеността на Лиарин тук. И тъй като познаваше добре тази жена, не можеше да си представи, че неравностойната двойка бе случайно в Билокси. Марелда можеше да бъде изключително упорита, когато си наумеше нещо, и той постоянно се питаше какво крои този път. Изгледа остро Тич:
— Не познавахте ли случайно младата жена, която погребахме?
Хоръс изсумтя възмутено:
— Какво значи това, да не искате да ме разпитвате? Да не сте се наели тук за помощник-шериф, Аштън?
— Ами, нищо подобно! Шерифът Коти ми показа трупа на момичето и въпреки че ми изглеждаше позната, не знаех къде съм я срещал. Едва като ви видях тази сутрин, се сетих отново.
Аштън забеляза как левият клепач на събеседника му започна да трепка нервно, а пълните ръце постоянно бършеха потта от влажните си вежди.
— Лъжа ли се, или Мери работеше известно време при сестра ви?
Хоръс се прокле вътрешно, че е дошъл тук. Онова време беше останало толкова далеч в миналото, че отдавна го беше забравил. Той потисна паниката си.
— И какво от това? Да не искате да ми припишете това убийство?
— Хоръс, мисля, че протестирате твърде прибързано. Такава мисъл дори не ме е спохождала. Момичето е било, изнасилено, както сигурно сте чули вече, а аз просто не вярвам, че можете да извършите подобно деяние.
Хоръс откри обида дори и в това заключение.
— Да не би да намеквате, че не съм мъж? — Гласът му се повиши. — Тогава знайте…
Внезапно той забеляза, че хората гледаха към него и млъкна. Ако се похвалеше сега с мъжката си сила, това би могло да събуди подозренията на шерифа. Но му се струваше непоносимо Аштън Уингейт да си мисли, че е импотентен. Впрочем той не би разказал, че Кориса уволни Мери в неин интерес, защото се беше опитал веднъж да я замъкне в дървената барака. И досега си спомняше разправията със сестра си веднага след това. В крайна сметка имаше толкова плантатори, които държаха прислужнички и робини и за друго, не само за работа, та считаше, че има право да бъде като останалите. За него нямаше нищо по-важно от това да бъде приет от мъжете наоколо като равен, а това все не му се удаваше. При съвсем младите момичета не възникваше необходимост да доказва своята мъжественост и докато Марелда го дари с вниманието си, той преследваше само невинни полужени, полудеца. Някога Мери също беше много млада и много неопитна.
Аштън кротко се усмихна.
— Съжалявам, ако съм ви поставил в неудобно положение, Хоръс.
— Вие непрекъснато ме поставяте в неловко положение! — Дребният мъж гневно размаха ръце. — В последно време постоянно ми досаждате, ту вие, ту някой от вашите приятели. Наскоро се появи например Харви Добс и ме попита дали съм знаел нещо за пожара в един от складовете ви.
Изразът по лицето на Аштън не се промени.
— Странно, и аз исках да ви задам този въпрос, но в последно време твърде много неща поглъщаха вниманието ми.
— Знам какво толкова ви ангажира. — Хоръс се ухили и кимна към Лианор. — Не че ме интересува, но ще си спечелите някои куршум, ако продължавате да душите след чуждата жена. Или продължавате да убеждавате всички, че това е отдавна загубената ви Лиарин? — За своя голяма изненада с възторг установи, че е улучил право в целта. Беше открил ахилесовата пета на Уингейт.
Аштън гледаше надолу към дребничкия мъж. Мускулите на лицето му играеха. Идеше му да сграбчи Хоръс Тич и силно да го разтърси. Но само отряза кратко:
— Ще видим кой ще се смее последен, Хоръс, вие или аз.
Обърна гръб на дребосъка и се присъедини към другите, които постепенно започнаха да се разотиват. Малкълм стоеше до гроба и разговаряше с шерифа, навярно, за да го накара да се занимае със собственика на „Речната магьосница“. По устните на Аштън заигра крива усмивка. По-добре този тип да обясни къде е бил той самият по това време, ако Лианор се решеше да разкаже на шерифа за посещението си на парахода.
Аштън отиде при каретата си, която по негово указание Хайръм беше докарал в Билокси. Отзад зад колата стоеше привързан любимият жребец на Аштън. Хайръм беше намерил подслон в конюшнята под наем в Билокси, където можеше да се грижи за конете, докато чакаше нарежданията на господаря си. Тази сутрин беше извикан със сигнал на рог на брега, за да откара господаря на гробищата.
— Господарката не изглежда хич добре, маса — забеляза негърът.
— И аз си го помислих — рече Аштън, докато я гледаше как върви, опряна на ръката на баща си към каретата на Самъртънови.
— Дали този мистър Синклер се отнася добре с нея, маса?