Любимият непознат

— Чуй ме, Лианор — настоя Малкълм, — добре ме чуй! Дали си спомняш за мен или не, но аз все още съм твой мъж. Няма да допусна отново да се измъкнеш в открито море, за да се видиш с този тип, разбра ли?

— При всичките приказки за убийство и застрелване какво трябваше да правя? — извика тя. — Да стоя бездейна в стаята си и да гледам как го убиваш? Никога!

— Моля те, постарай се да говориш по-тихо — предупреди я Малкълм. — Шерифът е вече вкъщи и можеш да го наведеш на идиотски мисли…

— Добре! — Изпусна си нервите, но при сегашното й настроение й беше безразлично. Отговори предизвикателно на яростния му поглед. — Може пък да реши да закриля Аштън, като чуе как си го заплашвал.

— Тихо, жено! Ще говорим по-късно за това. — С рязко движение на ръката той прекрачи разговора и тръгна към вратата…

Като чу приближаващите стъпки, Мегън бързо се отдалечи, за пръв път този ден с усмивка на устните. Беше се опасявала, че господарката й няма да може да се наложи срещу по-силния Синклер, но сега изпита възхищение към младата жена.

След разправията с Малкълм разпитът на шерифа се стори на Лианор едва ли не като освежителна разходка в парка. Той говореше доста прямо, но учтиво. След като й се представи като Джеймс Коти, я запита за отношенията и със собственика на „Речната магьосница“ и дали смята, че някой от екипажа е способен да извърши убийство.

— Мистър Синклер несъмнено ви е разказал за моята загуба на паметта — започна Лианор. — Аштън Уингейт смяташе, че аз съм Лиарин, моята сестра близначка, за която се беше оженил преди три години. Известно време и аз мислех така. Що се отнася до мъжете на кораба, няколко пъти съм пътувала с тях и те се отнасяха към мен винаги с голямо уважение. Не мога да си представя, че биха могли да злоупотребят с една жена. Пък и те не биха имали възможност за това, защото аз лично гребах тази нощ до „Речната магьосница“ и се върнах едва след четири часа сутринта.

Тя срещна учудения му поглед открито и без свян.

— Аз посетих мистър Уингейт с надеждата да го убедя да се върне, преди да се стигне до сблъсък между него и мъжа ми. Ако не ви е достатъчна думата ми, попитайте моряка, който беше на пост на борда. Може би е видял някой след нас да напуска кораба.

— Вие казвате, че сте се върнали тук едва в четири сутринта. — Шерифът потри замислено брадичка. — Ако знаех само кога точно е извършено престъплението! Явно Мери е била убита другаде и след това е положена в лодката.

Лианор събра цялата си смелост и попита:

— Бихте ли ми казали по какъв начин е била убита Мери?

— Била е удушена — отговори кратко той. — Извършителят я е стиснал толкова силно, че пръстите му са й пречупили врата.

Изплашена, Лианор се отпусна на един от близките столове. Преди да си тръгне, Джеймс Коти я увери, че няма да се успокои, докато не открие престъпника. Тя само кимна, беше твърде потресена, за да може да каже каквото и да било.