Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
— Кого заплашваш? — извика разярен Мартин Ларсензвей. — Обърни влекача и ни закарай до Палуа. Там ще получиш своите мизерни четиридесет долара.
Иван Горилата и Игор Незнакомов само чакаха да ударят капитана с прикладите на пушките си. Моряците се бяха прибрали в каютите. Разговорът се водеше в каютата на капитана при чашка джин. Така че нямаше свидетели. Кормчията чакаше заповед накъде да обърне кормилото. Неукротимите вълни на реката Карони се разбиваха и клатеха влекача. Невъзмутим, капитанът се ухили, взе окачената тръба на стената и заповяда да карат обратно, без да дава повече обяснения. Невидимата мъка в гърдите ни с невероятна сила изчезна и на нейно място изскочи гладът. Поискахме от капитана да ни достави нещо за ядене. Понеже в ума му блестяха четиридесетте долара, които бяха по-силни от всичко друго, той измъкна един свински бут, хляб и сирене и ни даде угощение, придружено с няколко бутилки американска черна бира. Изоставихме всичко настрана и се отдадохме на веселие. Игор Незнакомов намери укалелето, Иван Горилата грабна бронзовия гонг от стената и почна да го удря като дайре в такт със стъпките и въртенето си в тясната каюта. Пияният капитан се качи на писмената си маса и почна да танцува. Ние с Мартин Ларсензвей се обърнахме в слух. Поговорката, че от пияния бяга и лудият, ни задържа да вземем участие в лудорията. Трябваше да внимаваме няма ли онзи глупак, пияният капитан, да ни устрои някакъв капан. Всичко беше възможно, понеже той считаше, че всички сме много пияни и ще може да ни упои. Виждахме го как се преструва, нарочно се показва на вулгарен и ни подхвърля разни цинизми. Иван Горилата и Игор Незнакомов, разбрали също, че капитанът симулира, чакаха решителния момент да го вържат и затворят в долапа до стената. С усмивки и подмятания капитанът, от своя страна, сигурно очакваше ние да се търкулнем на земята. За негова изненада подобно нещо не се случи. Докато гуляехме, влекачът влезе в пристанището Палуа, свирейки яростно. Часът наближаваше единадесет. Никой още не спеше. В кръчмата беше пълно с хора. Нямаше празна маса. Една дузина проститутки се струпаха около пияните моряци. Облечени в разноцветни басмени рокли върху голите си тела, те се предлагаха на дребно само да хванат някоя пара, за да задоволят гладните си стомаси.
Разплатихме се с капитана и поискахме от съдържателя на тоя вертеп да ни даде една стая да пренощуваме. Мръсотията в кръчмата надминаваше тая на калните тротоари. Парчета от портокали и банани, кори от нарове, храчки и други мръсотии покриваха пръстения под. Във въздуха се разнасяше най-отвратително кръчмарско зловоние, примесено от мириса на евтин одеколон. Една млада индианка с подут свръх мярката корем с всички сили се мъчеше да привлече благоволението на пиян креол. Той я удари жестоко и тя се строполи под масата. Никой не й обърна внимание. Креолът протегна ръце и хвана в прегръдката си младото момиче, което седеше от лявата му страна.
Изкачихме се в показаната ни стая, след като се запасихме с каквото питие ни попадна на ръка. Явно беше, че не можеше да се спи. По стената лазеха разни хвърчащи гадини и хлебарки, а по пода и леглата се разхождаха гущери, стоноги, паяци и милиони дървеници. Струпахме в едно кьоше скъпоценните си кожени чанти, преместихме масата в средата на стаята и почнахме да се имунизираме срещу съня и хапливите гадини чрез алкохола. Миризми нахлуваха през счупените стъкла и излизаха през вратата, която също не можеше да се затвори. Вятърът шибаше зданието и то потреперваше. Начин да се измъкнем от тоя ад нямаше, освен да се съмне и дочакаме параход, който да ни откара нагоре по Ориноко до Сиудат Боливар. Двамата оптимисти с разкрачени крака се изтегнаха на столовете и не се смятаха загубени. Мартин Ларсензвей слезе в кръчмата и донесе няколко кутии рибни консерви, хавански пури и две бутилки уиски.
Долу затваряха кръчмата. Навън се чуваха пиянски гласове. Жените пееха и залитаха. Когато долу загасиха осветлението, всичко потъна в полумрака на тропическата нощ. Водите на двете реки, Ориноко и Карони, се смесваха и като че ли слабо фосфоресцираха. Водовъртежът, образуван от вливането на реката Карони, влачеше към Ориноко всички гниещи предмети и при тяхното изплуване се появяваше фосфоресциране. Всичко замлъкна. Чуваше се само кашлянето на италианецакръчмар и крясъкът на уловена от прилепитевампири маймуна, на която изсмукваха кръвта. В нашата стая, изпълнена от силната светлина на петромакса, тичаха по стената хвърчащи гадини, преплитаха се над главите ни, удряха се в петромакса и падаха по масата в отворените консервени кутии. Невидими, скрити в дупките насекоми свиреха на своя музикален инструмент. Цялата нощ се превърна в полусънна борба с насекомите.