Съкровищата на Дяволската планина

Изкопахме дупки в наноса, които скоро се напълниха с бистра вода. Сега идваше ред на останалите две чапли да бъдат заклани и опечени.

Скоро монотонната тишина на нощта бе нарушена от сирената на влекач, който минаваше по средата на реката Карони. Докато разберем какво става и му дадем сигнали със запалените петромакси, влекачът изчезна надолу по течението. Свил юмруците си, Иван Горилата ругаеше подир него. Изправен до него, Игор Незнакомов се наду, извика няколко пъти и се обърна към великана Мартин Ларсензвей, отчаян, готов от мъка да скокне в реката. Мартин му отвърна с усмивка и го хвана през раменете.

— Няма смисъл да бързаме. Утре може да мине друг влекач. За всеки случай налага ни се да чакаме. Утре ще разберем няма ли наблизо някакво селище. Тия кокосови палми принадлежат на някого. Те не са безстопанствени толкова близо до Карони.

Наблизо се чу врякането на преследващи се маймуни. Откъслечно те се кикотеха, пищяха и се гонеха. Като някакъв дракон от една палма се спусна несъразмерно животинче и бързо изчезна в пръснатите на брега камъни. Това беше последният представител на динозаврите — беззащитният игуано. Безобиден и страхлив, игуаното по тия места страда най-много от маймуните, които не го оставят на мира. Светлината на нашите петромакси беше го ослепила и закарала към реката, където можеше да стане жертва на кайманите. На сутринта реката Карони блестеше в позлата. От най-малката тревичка, поникнала между наноса на брега, до величествените палми — всичко бе осветено от изгрева на слънцето, всичко блестеше в многообразни багри. Най-простият организъм — червеят — непрекъснато се нагъваше и пътуваше към реката да се окъпе. Не ни оставаше нищо друго, освен да потърсим плитчина в някой залив и да се изкъпем. Наоколо всичко все повече и повече се нажежаваше, колкото слънцето се издигаше над палмите. Напрегнатостта, която до пристигането ни в палмовата гора ни поддържаше винаги бодри, сега ни липсваше. Една отпадналост поглъщаше силите. Чувствувахме се страшно изморени. Сигурността, че се намираме в безопасност, ни демобилизираше. Иван Горилата взе лопата и изкопа в пясъка вана която скоро се напълни с вода. Ваната се намираше под сянката на палмите. Без да проговори, като че ли това би му струвало много труд, той се разсъблече и като даначе се изтегна във водата. Мартин Ларсензвей танцуваше около него и събаряше пясък около изкопаната дупка. Игор Незнакомов приготовляваше чая за закуска. Бяхме намерили яйца от костенурка. Дори закуската, която беше приготвил от всички тестени запаси Игор Незнакомов, не събуди у нас някакъв особен апетит. Иван Горилата си напълни чинията с ананасови палачинки, наля в канчето силен чай, върна се и легна отново в гьола. Някаква апатия обхвана всички. Изкопахме си по една дупка в пясъка наред с тая на нашата симпатична горила и така, заровени във водата, прекарахме до обед. Всеки се унасяше в дрямка.