Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Нищо не е в състояние да смае човешкия ум повече от жестокостта. Игор Незнакомов спря да свири. Очите му се взираха в кървавия двубой. Ноздрите му трепереха от възбуда. Иван Горилата, хапейки устните си, наблюдаваше издутия корем на убит кайман, как се подхвърляше на брега от вълните. Мартин Ларсензвей отиде до камиона, напълни една кана с кокосово вино и ни почерпи. Неизменно хладнокръвен, той посрещаше всичко с отворени очи и никога не се вайкаше, каквото и да му се случи. Животинската жестокост на алигаторите и кайманите го забавляваше, без да го разярява, както Иван Горилата. Последният, чупейки нервно пръстите на лявата си ръка, отчаяно наблюдаваше как свирепите каймани се нахвърляха върху ранените алигатори, ревяха и забиваха острите си зъби в тяхната броня.
Нощта, тържествена и тайнствена, ни скри от далечните невидими простори. С повалените стволове на палмите накладохме огън, за да си сварим чай. Студът се спускаше, а трябваше и да разпилеем тръпчивия вкус на почналото да се вкисва кокосово вино. Стана много студено. Почнаха крясъците на маймуните и папагалите. Маймуните се вайкаха, отчаяни забиваха носовете си между кокосовите орехи и изразяваха с яд мъката си, че не могат лесно да откъснат по някой плод. Най-лошото беше, че им пречеха папагалите, които ги нападаха с острите си човки. Те си разменяха откъслечни оскърбления, задоволяваха яда си с шумни крясъци и се разделяха, за да почнат играта отново. Приютени около запаления огън, ние само чувахме техните спорове, пиехме с наслада горещия чай, готови всеки момент да се намесим, ако се яви някой ягуар или нахален чакал. От време на време се чуваше шумна плесница, някой се бранеше от досадните комари, които успяваха да изсмучат малко кръв. Наоколо тропическият лес би бил рай, ако не бяха хищниците и милионите комари в блатата.
Приближаваше дъждовният сезон, когато реката ще се разлее и ще отнесе всичко. Трябваше да се спасяваме, докато е време. Дано тая нощ или утре мине по реката Карони някой влекач, иначе сме застрашени от наводнение.
През нощта реката бучеше и влачеше камъни. Ще успеем ли да се спасим от наводнението? Ще бъдем ли принудени да се изкачваме по голите стъбла на палмите? Опасна ставаше яростта на Карони, в която се вливаха всички реки от Дяволската планина. Оттам започват тропическите дъждове. Там се появяват първите черни облаци, натежали с влага, която се излива в дъжд и настъпва към низините. Чувахме как реката лудо влачи камъни, изхвърля ги на брега, бълва пясък и алчно загребва каквото й попадне. На двадесетина метра от нашия камион се появиха изхвърлени убити от камъните алигатори. По окраставелите храсти се закачаха разни довлечени предмети.
Напиращата вода на реката Карони набираше сили, разливаше се и на сутринта стигна до колелата на нашия камион. Ненаситната природа не се интересуваше за нас. Тя набра за един ден милиони кубика вода и ги изля в Карони. Огънят изгасна. За няколко мига настъпи мрак, докато запалихме двата петромакса. И тогава започна нашата борба срещу прилива на могъщата река. Скоро ние забравихме за маймуните и папагалите. По-голяма беше опасността от прииждането на Карони. За нас нощта се превърна в сражение срещу нашествието на невидимия враг. Водата се увеличаваше с всеки изминат час. Дълго в безкрайната нощ реката нахлуваше в палмовата гора, в края на която, близо до блатото, ние бяхме затворени безпомощни в камиона. Най-после се появи мъглата от изпаренията и ни лиши от възможността да открием размера на речния прилив. Виждаше се само, че сме оградени с вода, която стигаше до осите на камиона. Това предвещаваше страшно нещастие, което сами си навлякохме. Всъщност можеше да го избегнем, като спрем на по-високо място, а не до самия бряг на реката Карони. Най-после слънцето се показа над палмите и освети новата обстановка. Ясно се виждаше движението на реката с кичури бяла пяна и внушителни вълни. Карони равномерно се увеличаваше и настъпваше навътре по двата бряга. Цялата околност се превръщаше в море от вода, в което ние бяхме единственият остров. Разбрахме в какъв капан сме се хванали. Извадихме наличните въжета и синджири и завързахме здраво камиона за близките палми. Иначе водата можеше Да ни отвлече. Имаше опасност да нахлуе вода вътре в камиона. Тогава трябваше да се спасяваме на покрива. Чу се жалното виене на чакалите; и тях водата беше измамила. Те не бяха успели да преварят прилива и водата вероятно ги беше оградила. Невинното и монотонно крякане на жаби в повалените тръстики ни забавляваше. Чистата небесна синева се губеше в пространството зад палмовата гора на север, където течеше Ориноко. Решителността и смелостта ни се възвърнаха. Жаркото слънце напичаше покрива на камиона. Стана непоносимо горещо. Загребахме с кофите вода и я изливахме върху запотените си тела.