Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Съкровищата на Дяволската планина
Съкровищата на Дяволската планина - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съкровищата на Дяволската планина

Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:

Романизуван пътепис, разкриващ тайнствените и недостъпни места на планината Ауян Тепюи или наречена още Дяволска планина. Геоложка експедиция е пратена да търси залежи от петрол, но попада на необятно находище от смарагди, диаманти и злато. Алчността казва своето и двама от геолозите разкриват целта на тяхното присъствие в експедицията. В джунглата побеждава съобразителността, човечността и познанието. Оцеляват само тези, които ги притежават.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 124
Перейти на страницу:

Вдигнаха котвата и параходът отново почна да налита на грамадните вълни. Камбаната вече не биеше, но това ние съвсем не почувствувахме, докато не се изкачихме горе в нашите кабини. В един миг ние се превърнахме в съвсем други хора. Станахме по-чувствителни и дори надменни. Когато минавахме по коридора за нашите кабини, насреща ни се изправи уплашен човек и попита защо сме стояли на едно място два часа. Иван Горилата изрева в лицето на нещастния французин: „Иди питай капитана!“ и му обърна гръб. А същият този французин предния ден не знаеше как да ни величае за смелия подвиг да минем през Дяволската планина.

Когато се прибрахме в кабината си, Мартин Ларсензвей се хвана за главата и попита Иван Горилата:

— Как можа да бъдеш такъв идиот и да се сопнеш така на човека, когото не познаваш? Хванала те е лудостта на Алън Ландис. Добре че нямаше в ръката си бутилка. Ти сигурно щеше да го удариш по главата. Станали сме неузнаваеми. Опомнете се, ние пристигаме в Сиудат Боливар и там не ще имаме време за мислене.

Изтъкани от плът и нерви, ние бяхме чувствителни към най-слабите пронизвания на студа, към най-леките допирания на сутрешния вятър. Тръгването на парахода беше за нашите похабени нерви спасение от мъките, които изживявахме при мисълта, че там, в Сиудат Боливар, ще трябва да даваме на двама консули обяснения за загубата на техните поданици.

На сутринта палубата на парахода беше пуста. Само едно младо момиче с кадифени вежди и две черни очи, с мургаво лице, се усмихваше на нещо, което ние не виждахме на брега. Тя гледаше как покачилият се на скалата ягуар се брани срещу оградилите го каймани. Хванатият в клопката ягуар почна да реве, обливан от вълните на Ориноко. Той е бил изненадан от прииждането на реката и не е имал кураж да се хвърли във водата и се спаси. Кайманите го бяха оградили и вече се катереха на скалата. Светът на джунглата си има свой собствен закон. Кайманите щяха да стигнат до ягуара и всичко щеше да свърши със смъртта му.

За да доставим удоволствие на индианката да не попадне ягуарът жив в челюстите на кайманите, изнесохме на палубата пушките си и едновременно ги изпразнихме срещу царя на джунглата. Изненаданият хищник се търкули от скалата и биде отнесен от вълните. Веднага подир него се спуснаха кайманите. Нашите гърмежи нарушиха тишината, която се стелеше по обширната повърхност на Ориноко и блатата. Индианката възбудено ни изгледа. Надут като петел, Иван Горилата й се поклони победоносно, готов да пожъне веднага плодовете на изкуството си.

— Пази се от черните й очи! — прошепна Мартин Ларсензвей.

Но самозабравилият се герой не го чу. Чернокосото видение, облечено във вълшебна тъкан от оранжеви, червени и сини цветове, подмамваше очите на Иван Горилата, упояваше го и той се приближи до нея, уверен, че тя ще приеме неговите комплименти.

Отдавна параходът беше задминал фаталната скала, където загина ягуарът. Бродерията от слънчеви сенки се местеше от палубата и играеше около мургаво-червеното лице на индианката, от което лъхаше неотразима женственост. Когато Иван Горилата се изправи до усмихнатата жена, Игор Незнакомов въздъхна дълбоко. Може би в тоя момент той си спомни своята любима Мерцедес и затова разстроен напусна палубата.

Напредването на парахода по десния бряг на Ориноко се забавяше от дебелите дънери и земните пластове, които наводнението беше откъртило и водата влачеше срещу нас. На места пясъчните наноси образуваха ново дъно на реката, туловището на парахода опираше на тях и спираше. Даваха заден ход и изменяха курса. Опитният лоцман забелязваше тия препятствия, даваше моментално сигналите, отскубваше се от наносите и промъкваше парахода между тях. Между скалите се мярна блатиста област, която се простираше далеко на юг сред джунглата. Гладката повърхност на водата блестеше и из нея се гмуркаха безброй патици и диви пуйки. Те пляскаха игриво, кряскаха и се вдигаха, подгонени от кайманите. Иван Горилата още стоеше до младата индианка и се опитваше да спечели благоволението й.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)