Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Хелън ми каза, че си се променил — продължи Лийла, като го гледаше преценяващо през облачетата пара над ръба на чашата си с кафе.
— Надявам се да е така — разпалено отвърна той.
— Тогава защо я нараняваш? — натъртено попита жената. — Никога не съм я виждала толкова нещастна.
О, по дяволите! Гейб притеснено потърка наболата си брада.
— Не правя това, за да я нараня — изрече той през зъби.
Тя му отправи поглед, който можеше да се нарече почти съчувствен.
— Тогава трябва да ходиш редовно на сеансите при лекаря — посъветва го тя. — Изпращаш погрешни сигнали, като не ходиш там.
Устните му се изкривиха в горчива усмивка. Несъмнено не беше успял да убеди Хелън, че наистина е необходимо да вземе тези предпазни мерки. Тя продължаваше да смята, че Гейб си измисля разни заплахи, че е параноик.
— Кажи й, че днес ще отида при лекаря — отвърна той. Беше готов на всичко, за да е щастлива Хелън.
Лийла тъкмо оставяше кафената чаша, когато стъклената врата до тях плавно се плъзна и се отвори. Себастиан застина на прага, около слабото му мускулесто тяло сияеше ореол от слънчева светлина, капчици вода блестяха и се стичаха по загорялата му кожа. Носеше миниатюрни плувки и хавлиена кърпа на врата си. На лицето му бе изписано крайно изумление.
Гейб никога по-рано не беше виждал подобно изражение върху лицето на приятеля си. Той пристъпи вътре, тихо плъзна вратата и я затвори. Все още не беше казал нито дума. Вдигна ръка, сякаш с жест искаше да попречи на Лийла Езер да отлети.
— Не мърдай — каза Себастиан, потвърждавайки предположението на Гейб.
Очите му, по-тъмни от тези на Лийла, но също толкова загадъчни, не се откъсваха от нея. Той смъкна кърпата от раменете си и бързешком я уви около кръста си с неловки движения, съвсем нехарактерни за него.
Лийла пренебрегна нарежданията и се изправи. Приближи до Себастиан с грациозна котешка походка и му връчи чашата си. Той посегна да я вземе и хавлиената кърпа се свлече от бедрата му на пода.
Лийла се врътна, разпръсквайки екзотично ухание окото себе си, и отиде до вратата с прелъстително подскачаща конска опашка.
— Приятна сутрин, господа. Мога и сама да изляза.
Домакинът мигновено се засуети, но вече беше късно. Вратата се затвори зад нея. Той посегна да хване дръжката.
— Себастиан! — извика го Гейб. — Не можеш да излезеш навън в този вид. — Едва се сдържаше да не избухне в лудешки смях.
Себастиан погледна надолу към тялото си. Щеше да стане за посмешище на съседите, ако изхвърчеше навън така. С опакото на дланта си яростно удари по вратата.
— Откъде я познаваш? — натъртено попита той и гневно святкащите му тъмни очи се насочиха към Гейб.
Гейб не се беше забавлявал толкова много през целия си живот.
— Приятелка е на жена ми — от много старание да не се разсмее щеше да получи тик.
Себастиан влезе с големи крачки във всекидневната, грабна хавлиената кърпа и връзвайки я около бедрата си, попита:
— Как се казва?
— Ти дори не знаеш името й? — Гейб повече не можеше да сдържа смеха си. — Тя знае твоето.
— Просто ми кажете името й, сър! — изръмжа Себастиан. Това беше върхът. Помощник-капитанът беше влюбен до полуда в Лийла Езер.
Гейб му каза името й, собственото и фамилното, и наблюдаваше как приятелят му го шепне като заклинание — неведнъж, не два пъти, а цели три пъти.
— Къде живее тя? С какво се занимава? — настоятелно попита той. Черните му очи пламтяха като горящи въглени.
Гейб винаги беше подозирал, че Себастиан е страстна натура. Но до този момент той беше самото олицетворение на сдържаността. Никога не повишаваше глас. Можеше да запази спокойствие и в най-опасни ситуации. Но сега стана ясно, че Лийла Езер направо го е побъркала.
— Я почакай малко — каза Гейб и вдигна ръце, обявявайки с жест таймаут. — Сега е мой ред. Как така Лийла знае името ти, а ти не знаеш нейното?
— Познавам я — настоя Себастиан. Той кипеше от енергия и крачеше напред-назад из къщата като пантера.
— Какво, в библейския смисъл ли?
Себастиан не каза нищо по въпроса.
— Търсех я — призна той и прокара длан по мястото, където тя беше седяла.
— Нека отгатна. Имал си нещо като среща с нея и след това тя е офейкала — трябваше да захапе вътрешната страна на бузите си, за да не зацвили от смях.
Себастиан хвърли изпепеляващ поглед на развеселения Гейб.
— Намираш, че това е смешно? — попита той със застрашително спокоен тон.
Гейб трябваше да се обърне, за да скрие насълзените си от смях очи.
— Смешно ли? Не, по дяволите!
Беше истинска веселба. Тези двамата идеално си подхождаха, смели и страстни натури. И в същото време бяха съвсем различни. Помощник-капитанът обичаше приглушените цветове, караше разнебитени коли класически модел и все не му оставаше време да ги ремонтира както трябва. Ако Лийла Езер имаше кола, Гейб можеше да се хване на бас, че тя е нова, бърза и яркочервена.