Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Знаеш ли къде работи тя? — решително попита Себастиан.
— Разбира се. Ако ме закараш на днешния сеанс при доктора, ще ти покажа нейната танцова школа — взе да се пазари Гейб. — Ще можеш да я посетиш, докато аз си бъбря с моя психиатър.
Гейб се сети какво е мнението на доктор Териен за самия него и част от доброто му настроение се изпари. Но щеше да отиде на днешния сеанс, защото Хелън го искаше.
Все пак първо най-важното. Възнамеряваше тази сутрин да вдигне телефона и да си поприказва с Ърнест Форестър, чиито разследвания можеха да хвърлят известна светлина върху собственото му положение. През последните два дни Форестър беше извън града, но го очакваха да се върне тази сутрин.
Гейб погледна часовника си. Наближаваше осем.
— Обади се — каза Себастиан, отгатвайки намерението му. Бяха обсъдили следващия ход рано сутринта на чаша кафе.
Темата „Лийла Езер“ беше оставена настрана за момента.
Гейб вдигна слушалката и набра номера, който бе запомнил. От другата страна телефонът звънеше ли, звънеше. Тъкмо се канеше да затвори, когато се обади някаква жена:
— Хана Гиъри на телефона.
Гласът й прозвуча разстроено.
— Гиъри, аз съм лейтенант Рено от военноморския флот. Ърнест Форестър в кабинета си ли е вече?
Възцари се дълга пауза.
— Лейтенант, съжалявам, че аз трябва да ви съобщя лошата новина — задавено изрече жената, — но Ърни загина при автомобилна катастрофа, докато беше извън град. Шофьорът е избягал. Все още няма повдигнато обвинение.
Първото нещо, което достигна до съзнанието на Гейб, беше, че жената е разстроена. После проумя, че Форестър е мъртъв. После — че шофьорът, който го е прегазил, е избягал. Той рязко си пое дъх. Беше ли възможно смъртта на Форестър — ако не е била случайна, — да има нещо общо с неговото собствено положение?
— Моите съболезнования — сериозно каза той. Беше му трудно да съсредоточи вниманието си върху внезапната трагедия. Господи, та той беше говорил с Форестър миналата събота! — Заедно ли работехте?
— Бяхме много близки — призна жената с пресекващ глас. — Знам за вашия случай.
Така ли?
— Смятате ли, че работата на Ърни може да има нещо общо с катастрофата? — внимателно взе да опипва почвата той.
Тя сниши гласа си до заговорнически шепот.
— Едва бяхме научили за смъртта му и тайфа костюмирани типове пристигна и опразни всичките му файлове. Дори отмъкнаха твърдия диск от компютъра му.
Това наистина изглеждаше подозрително.
— Искам да знаете, че смятам да подхвана работа оттам, докъдето беше стигнал моят партньор — добави тя много решително.
От това Гейб не се почувства по-добре. Ако Форестър беше елиминиран, защото бе успял да се добере твърде близо до крадеца на оръжие, то Гейб не искаше същото да се случи и с партньорката му. По гласа й си личеше, че е двайсет и няколко годишна.
— Вижте какво, най-добре е да оставите нещата така и за известно време да се покриете.
Съветът му предизвика наежено мълчание от другата страна, но Гейб нямаше намерение да оттегли думите си. Ърни Форестър беше мъртъв. Смъртта му изглеждаше твърде подозрителна, като се имаше предвид неговата решимост да разкрие мистерията около изчезването на Гейб.
Господи, цялата тази работа можеше да приключи само ако успееше да си спомни!
— Ако имате нужда от помощ — продължи той — или изникне нещо друго, искам да ми се обадите. — Продиктува й номера на домашния телефон на Себастиан. — Може би ще ми позвъните от неутрално място — добави той.
— Ясно — каза тя с тон, който подсказваше: Не съм идиотка.
Възхитен от твърдостта й, Гейб затвори телефона и вдигна поглед към смръщеното лице на Себастиан.
— Форестър е бил убит при автомобилна катастрофа, шофьорът е избягал — мрачно изрече той. — Говорих с неговата партньорка, някаква хлапачка, която е надушила нещо нередно и иска да го разнищи. Надявам се да е достатъчно умна да не се замесва.
— Притеснявай се за себе си — посъветва го Себастиан.
— Че защо да се притеснявам? Сънчо ми пази гърба. — Сънчо беше кодовото име на Себастиан — по простата причина, че той умееше бързо да приспива враговете… завинаги.
— В колко часа е сеансът ти при лекаря? — попита приятелят му, сменяйки темата.
— В четири.
Гейб прокара ръка по брадичката си. Трябваше ли да говори със своя психиатър? Форестър го беше предупредил да не го прави, а ето че беше мъртъв.