Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— За какво, по дяволите?
— Формалното обвинение е проникване с взлом — каза Рейнар.
От скептичното изражение ставаше ясно мнението му за подобна вероятност.
— Навярно е влязъл в някоя къща, за да търси доказателства и е бил дотолкова непредпазлив, че да го хванат. Но Кюзар твърди, че из града се носи слух, че е асистирал на някакъв некромант.
Мисленият скок от разбиване на чужди врати към некромантия бе прекалено висок, дори и за истеричните виенски слухоразпространители. Никола почувства странно замайване; навярно беше по-уморен, отколкото осъзнаваше.
— Как стана цялата тая работа?
Рейнар поклати глава.
— Трябваше да почна от началото. Онази сутрин, когато тръгнахте за Лодун, Префектурата откри Валент Хаус. Когато вчера е влязъл в онова място, заради което го обвиняват, Ронсард е разследвал убийствата — Предугаждайки въпроса, с който щеше да го прекъсне Никола, той добави — не, не знам точно в чия къща. Във вестниците не писаха, а и Кюзар не успя да разбере от източниците си в Префектурата Което навежда на мисълта за аристократичен дом, нали така?
— Или дом на долни твари.
Никола си мислеше за Монтес. Интересът на Октав към Едуар Виляр от самото начало, кражбата на научните му разработки, познаването на Колдкорт, дори и начинът, по който бе отишъл при Иламирес Роан. Като стъпки по снега, те водеха към Монтес. Можеше ли той да е в корена на всичко? Той ли стоеше зад Октав и откачения му магьосник? Щеше да е толкова… удобно. Удобно и по някакъв начин разочароващо. Не искаше да екзекутират Монтес за престъпление, което наистина беше извършил. Това щеше да срине целия замисъл.
— чакай, — избухна Мадлин — Нещо ми се губи. Как й е хрумнало на Префектурата, че Ронсард стои зад убийствата във Валент Хаус?
— Те не твърдят това, — отвърна й нетърпеливо Рейнар — Него го отстраниха от играта за влизане с взлом и онзи, който е дръпнал конците е доста нависоко в йерархията, само това мога да кажа. — Тай махна безпомощно — Но слухът, че е замесен в некромантия, се носиш навсякъде. Миналата вечер пред Валент Хаус имаше размирици. Наложи Градската Стража се да се намеси, за да не изгори тълпата онова място.
— И половината Крайречен заедно с него, доколкото си го представям — Мадлин вдигна вежда и погледна Никола.
Никола прокара пръсти през косата си. Покрай отворената врата на чакалнята минаха няколко жени и носач, отрупан с багаж, но не влезе никой. Той измърмори:
— Ох, трябва да е бил наблизо. Навярно е бил на косъм от тях.
Рейнар погледна джобния си часовник.
— След час ще го изправят пред съда. Мисля, че ще е добре да отидем да видим какво става.
— Да, хубаво ще е да тръгваме веднага — Никола се обърна към Мадлин. — Искам останалите сфери да се изнесат от Колдкорт. Можеш ли да го направиш, докато ние сме в Съда?
— Да. Мислиш, че Октав ще се пробва и за тях ли?
— Не. Но може да ми потрябват за примамка и не ми се рискува да ходя в Колдкорт. Не искам да насочвам вниманието им към него. Занеси сферите в склада и ги сложи в сейфа на Арисилд. Обзалагам се, че там няма да ги намери дори истинският Констан Макоб.
— Оставам с впечатлението, — започна мрачно Рейнар, — че съм слабо информиран. Кой, по дяволите е Констан Макоб?
— Ще ти обясня по пътя.
Мадлин намери кабриолет-такси за да се отправи към собствената си задача в Колдкорт, а Никола и Рейнар отидоха при каретата. Караше я Девис, Крак чакаше на капрата. Поздравът на Крак се ограничи до кимване. Застанал така, че да не го виждат любопитни погледи, Никола върна пистолета на Крак и го поздрави с докосване на периферията на шапката.
— чувствам се много необичайно, — отбеляза Рейнар щом видя книгата и изслуша теорията на Никола за това кой е врагът им — да търча да видя Ронсард изправен пред съда. Винаги съм очаквал, че ще бъда от обратната страна на банката, както е нормално.
— „Необичайно“ е много слаба дума, — отвърна Никола със стисната челюст.
След като преодоля първоначалния шок, сега вече беше съвсем бесен на Октав и откачения му магьосник. Бяха откраднали работата на Едуар, опитаха се да убият него и Мадлин, а сега… А сега Ронсард. Трябваше да им е признателен за желанието да унищожат великия Инспектор Ронсард, нещо което той така и не успя да постигне. Ако не се брои, че престанах с опитите да го унищожа още преди години. Не им беше признателен. Беше готов да убива. Не стигаше, че застрашиха живота на приятелите и подчинените му, ами трябваше да нападат и най-стойностния му враг.
— Къде е Октав?
— В нощта, когато ни се случи онова незначително премеждие на площад „Забрава“, той се изнесе от хотел „Галваз“ и се нанесе под фалшиво име в „Дормие“. Няколко от хората на Кюзар го държат под око. О, а пък аз и Ламан отидохме пак в онази фабрика, където ни отведе Октав. Там няма нищо, просто една стара празна сграда.