Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Аная и Морврин бяха спрели на границата, където коридорът рязко се превръщаше в пещера. В следващия миг призрачните им фигури сякаш се издължиха към граничната черта, като пушек, издърпан през комина. Още щом я докоснаха, се озоваха вътре и Морврин запищя, докато двама тролоци завъртяха бавно две огромни железни колела, които започнаха да я разпъват, а Аная увисна на китките си и около нея затанцуваха тролоци и я зашибаха с камшици.
— Трябва да се свържем — каза Шериам и сиянието, което я обкръжи, се смеси с това на Миреле и Беонин. Въпреки това не можеше да доближи яркостта около една-едничка жена в будния свят, жена, която не е някакъв мъгляв сън.
— Не! — извика тревожно Елейн. — Не бива да го приемате като нещо истинско. Трябва да… — Тя дръпна Шериам за ръката, но потокът на Огън, който трите бяха запрели, рехав, въпреки че се бяха свързали, облиза разделящата линия между съня и кошмара. Сплитът изчезна там, сякаш кошмарът го погълна, и в същия миг трите Айез Седай бяха засмукани като мъгла, подхваната от вятър. Успяха само да изврещят слисани, преди да докоснат границата и да изчезнат. Шериам се появи вътре — главата й стърчеше от средата на нещо като огромна метална камбана. Двама тролоци завъртяха някакви ръчки и занатискаха лостове и Шериам се замята лудешки и запищя. От другите две нямаше и следа, но на Елейн й се стори, че чува още писъци.
— Помниш ли какво ти говорехме за унищожаването на кошмари? — попита Елейн.
Приковала поглед в ужасната сцена, Сюан кимна.
— Отричаш съществуването им. Опитваш се да закрепиш в ума си нещата такива, каквито трябва да бъдат.
Грешката беше на Шериам и навярно и на всички други Айез Седай едновременно. С опита си да прелеят срещу кошмара, те го бяха приели за нещо истинско, и това приемане ги бе завлякло в него. Нарастващите писъци пронизваха ушите на Елейн.
— Коридорът — промърмори тя, мъчейки се да го оформи в главата си във вида, в който го беше видяла последния път. — Мисли за коридора, такъв какъвто го помниш.
— Опитвам се, момиче — отвърна й навъсено Сюан. — Не става.
Елейн въздъхна. Сюан беше права. Нито чертица в сцената пред очите им дори не трепна. Главата на Шериам направо се затресе над металната ужасия, обгърнала останалата част от нея. Воят на Морврин заотеква накъсано. На Елейн почти й се стори, че чува как пукат разтеглените й стави. Косата на Карлиня, увиснала под нея, почти докосваше кипящата повърхност на жежкото масло. Две жени не стигаха. Кошмарът беше твърде голям.
— Трябват ни другите — каза тя.
— Леане и Нинив? Момиче, дори да знаехме къде са, Шериам и останалите ще загинат преди да… — Гласът й заглъхна и ти се взря в Елейн. — Нямаше предвид Леане и Нинив, нали? Искаше да кажеш Шериам и… — Елейн само кимна; твърде изплашена беше, за да може да проговори. — Не мисля, че могат да ни чуят оттук, нито да ни видят. Ония тролоци дори не поглеждат към нас. Това означава, че трябва да се опитаме отвътре. — Елейн отново кимна. — Момиче — рече почти без дъх Сюан, — куражът ти е лъвски, но умът ти е колкото на кокошка. — И с тежка въздишка добави: — Но за съжаление и аз не виждам по-добър начин.
Елейн се съгласи с нея за всичко друго, но не и за куража. Осъзна, че държи меч, огромна блестяща ивица стомана, абсолютно безполезна, дори да знаеше как да я използва. Пусна го и той изчезна преди да е паднал на пода.
— Чакането с нищо няма да помогне — промърмори тя. Още някоя минутка и и малкото кураж, който бе успяла да събере, щеше да се изпари.
Двете със Сюан пристъпиха заедно през границата.
В един миг Елейн стоеше в коридора, взирайки се в ужасиите, а в следващия лежеше по корем върху груба сива скала, със здраво завързани на кръста китки, и всичките ужасии се оказаха около нея. Пещерата се простираше безкрайно във всички посоки, коридорът на Кулата сякаш бе престанал да съществува. Писъци изпълваха въздуха. Само на няколко крачки от нея над свирепо пламтящ огън вреше огромен черен казан. Един тролок с глиганска зурла с щръкнали бивни подхвърляше в огъня дърва, които приличаха повече на чворести корени. Казан за готвене. Тролоците ядяха всичко. Включително хора. Тя си помисли, че ръцете й краката й са свободни, но грубата връв продължаваше да се впива в плътта й. Дори бледата сянка на сайдар се стопи — Верния извор за нея повече не съществуваше, не и тук. Кошмар не на шега, който я беше хванал здраво.
Гласът на Сюан се извиси над писъците като болезнен стон.
— Шериам, чуй ме! — Светлината само знаеше какво изтърпява пък тя; Елейн не можеше да види никоя от останалите. Само ги чуваше. — Това е сън! О-о-ох! Ооох! П-представи си го както трябва да е!