Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Ще намина през офиса на областния прокурор по обяд и ще ви потърся там. Така става ли?
— Добре. Може би ще съм свършила дотогава.
— Окей. Доскоро! — каза мъжът и тръгна към вратата.
— Рийд! — несъзнателно се пресегна и го докосна, но когато той се обърна, Алекс дръпна ръката си. — Искате ли едно кафе, преди да тръгнете?
— Не, благодаря.
— Къде ще ходите по това време?
— Не съм решил още.
— Имате ли нещо предвид?
— Ще се поразходя наоколо.
— Е, хубаво…
— По-добре се приберете вътре.
— Още не съм ви платила.
— За какво?
— За самолета и за това, че ви отнех от времето.
— Не се притеснявайте — не струва нищо.
— Настоявам.
Той изруга.
— Единственото нещо, за което няма да споря с нас, са парите. Разбрахте ли добре? А сега лека нощ.
Той се обърна и направи няколко крачки, когато тя отново го извика. Върна се за втори път, впери очи в нейните и почака, за да чуе какво още ще му каже.
— Не искам да бъда сама тази вечер — призна Алекс бързо.
Въпреки че беше плакала целия следобед, очите й бяха пълни със сълзи. Те се стичаха по бузите й заедно с дъждовните капки.
— Моля ви, Рийд! Не си отивайте! Останете при мен.
Той застана под навеса, но косата и раменете му бяха вече мокри. Постави ръцете си на кръста и попита:
— Защо?
— Току-що ви казах защо.
— Трябваше да измислите по-добра причина от тази, или изобщо не трябваше да ме молите.
— Добре! — провикна се тя след него. — Чувствам се като парцал. Тази причина достатъчна ли ви е?
— Не.
— Боли ме от това, което майка ми е претърпяла заради мен — припряно избърса сълзите от очите си.
— Аз не съм лекар.
— Имам нужда някой да ми подаде ръка.
— Съжалявам, но плановете ми са други.
— Не ви ли интересува, че имам нужда от помощ?
— Наистина не.
Мразеше го затова, че я накара да му се моли. Независимо от всичко пренебрегна гордостта си и продължи:
— Баба ми умря, презирайки ме за това, че съм унищожила живота на майка си. Тя е искала Селина да се омъжи за Джуниър и ме обвиняваше, че съм се родила, когато не трябва. Сега искам да знам дали и вие ме презирате? Можете ли да си представите колко ужасно се чувствам като знам, че аз съм причината майка ми да се омъжи за друг човек, когато е обичала вас? Ако не съм била аз, вие сте могъл да се ожените за нея, да имате деца, да се обичате до края на живота си. Рийд, моля ви, останете при мен тази нощ!
Той съкрати разстоянието между тях, облегна я с гръб към стената и я разтърси силно.
— Искате да ви прегърна и да ви кажа, че всичко е наред, че когато утре слънцето изгрее, нещата ще изглеждат по-добре?
— Да!
— Добре, за ваше сведение — не обичам подобни истории. Когато прекарвам нощта с жена, не го правя, за да я утешавам, че е наранена, нито пък да я окуражавам, ако е тъжна — той пристъпи по-близо до нея и почти притвори очи. — И съм сигурен в едно — не желая да играя ролята на баща.
Глава XXVIII
Грегъри Харпър, прокурорът на областта Травис в щата Тексас, явно беше сърдит. Тази беше третата цигара за последните пет минути. Ядът му беше отправен към неговата помощничка, която седеше от другата страна на бюрото и изглеждаше така, сякаш са я набили.
— С кого си спала? Изглеждаш, сякаш са те смукали — отбеляза Грег с обичайния си тон.
— Може ли да говорим по същество, моля? Не се отклонявай от темата.
— Имаш предвид моето изказване, че разследването ти свършва и трябва незабавно да се върнеш в Остин. Ясно ли е?
— Да, това се казва съкрушителен удар — Алекс постави ръцете си на бюрото му. — Грег, не можеш да искаш от мен да се откажа точно сега!
— Аз не искам, а ти заповядвам — той стана от въртящия се стол и отиде до прозореца. — Какво, по дяволите, правиш там, Алекс! Губернаторът ми се обади вчера и беше побеснял. Наистина с побеснял.
— Той винаги е бесен.
— Работата не е в това.
— Наистина ли, Грег? Всичко, което правиш, е политически мотивирано. Не отричай. Не те обвинявам в това, но не се преструвай на светец, само защото са те смъмрили.
— Губернаторът мисли, че комисията по надбягванията не може да извърши нещо нередно. Да се допусне, че е направила грешка, като избрала предприятията „Минтън“ да получат разрешително, е все едно да признае, че той самият е направил грешка.
— Никой не обвинява предприятията „Минтън“, що се отнася до конните надбягвания.
— О, разбирам. Единствената пречка е, че подозираш един от семейство Минтън или някакъв служител на реда в града в убийство. Аз пък си мислех, че нещо не е наред.