Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Масспектрометърът е електромагнитен уред, при който разнородни молекули в газообразно състояние се разделят в отделни снопове въз основа на различия в теглото им. Ниър беше истински виртуоз при създаване на много чувствителни масспектрометри за приложение при различни аналитични задачи. Той чувстваше инструмента с върха на пръстите си, по същия начин, както други чувстваха глината или дървото, когато ги превръщаха в произведения на изкуството.
Още преди основаването на „Келекс“ Колумбийският университет и компанията „Келог“ бяха помолили Ниър да създаде уред за откриване на течове и той вече работеше по задачата на Дънинг и Бут в университета в Минесота. Обикновено пробите с обогатен уран пристигаха от Колумбийския университет с експреса и портиерът ги пренасяше до зданието на катедрата по физика, където на вратата на стая № 62 пишеше със златни букви „Йонизационна лаборатория № 1“.
Ниър, нисичък и весел човек със сива престилка, изглеждаше по-млад от повечето новозавършили студенти. Той получаваше пробите с младежко нетърпение и бързо изпразваше 30-сантиметровите тънки тръбички от домашни хладилници, в които те бяха опаковани. Тясната стая с циментов под, осветена от два малки прозореца, приличаше повече на разхвърляната работилница на любител, отколкото на лаборатория на талантлив учен. Разбутвайки безпорядъка от инструменти, жици и тръби Ниър едва намираше място за новопристигналите проби.
Прочутият масспектрометър, с който се измерваше обогатяването на пробите, се състоеше от голям, почти еднометров магнит, между намотките на който беше разположена в полукръг стъклена тръба. Най-обикновена, почерняла от многобройните измервания и ненаучно изглеждаща тръба. Ниър сам я беше правил и това много ясно си личеше — дебелото, грубо и неполирано стъкло подхождаше повече за буркан с мармалад, отколкото за свръхпрецизен научен уред. Въпреки неугледния му външен вид обаче масспектрометърът беше най-точният измервателен уред, познат на физиците в Америка. Само с този инструмент Дънинг и Бут можеха да разберат дали при дифузия през бариерата на Норис — Адлър се постига някакво обогатяване на урана.
Ниър пропусна различни проби обработен уран през своя масспектрометър и отчете резултатите. Нямаше никакво съмнение — чувствителният уред показваше, че малката опитна бариера е добра. След няколко часа Дънинг и Бут получиха кодирана телеграма, която ги въодушеви:
Проба А 1212 — 0,5%, проба В 1322 — 6/7, Ниър.
Това не означаваше все още, че е създадена достатъчно ефикасна и здрава работоспособна бариера, нито пък че може да се произвежда в големи количества и да издържа на корозия и налягане. Но все пак беше обнадеждаваща стъпка напред.
Алфред Ниър имаше необикновен талант за създаване на остроумни измервателни инструменти с невероятна прецизност — той беше истински Страдивариус на научната апаратура. Изработваше собственоръчно тромавите на вид шедьоври в работилницата на университета в Минесота. Помагаха му само няколко млади студенти и ветеранът от стъклодувната работилница Едуард Гринке, единственият майстор, чиято работа задоволяваше напълно изискванията на Ниър.
За годините си Алфред Ниър бе имал изключителна кариера. Като студент се интересува от атомна физика и докато търси тема за дипломната си работа, решава да се посвети на редките изотопи. Още като студент открива много редкия изотоп калий–40 и го прилага за установяване на възрастта на минералите, област, в която е признат за пионер. Насочва се към урановите изотопи и е първият учен, определил съдържанието на U–235 в природния уран — само една част на 139. По това време Ниър е 26-годишен, току-що защитил дисертация, и работи в Харвард. През 1938 г. се връща като доцент в Минеаполис и продължава да работи върху изотопите на оловото и урана, като използва масспектрометъра за определяне на атомните тегла.
Най-значителният принос на Ниър е първото пречистване на малки количества U–235 през 1940 г. Дотогава никой не бил виждал уран–235. Няколко години преди това професор Артър Демпстър от Чикаго доказва съществуването на този изотоп чрез фотоплака, на която се отбелязват следите на U–235 и U–238. Количеството на изотопите било толкова малко, че под тяхно действие се проявяват само няколко сребърни зрънца във фотографската емулсия. Ниър успява за първи път да получи достатъчни количества за извършване на ядрени измервания. Количествата били толкова малки, от порядъка на микрограмове, че се виждали само като леки ивици от белезникави наслагвания върху платиновия фон. Тези бледи петна изиграват голяма роля в развитието на ядрената физика.